Робърт Дохърти - Зона 51 - Мисията

Толанд положи ръка върху дръжката на стърчащия от колана му нож.

Балдрик коленичи и набра с треперещи пръсти кода на ключалката. Сетне вдигна капака. Вътре имаше метална кутия с издраскана, напукана от висока температура, повърхност.

Кениън коленичи до кутията. Бръкна в чантичката на пояса си, извади малка отвертка и чевръсто разви болтовете върху капака. Балдрик следеше действията му с безразличие.

Кениън отмести капака встрани. В кутията беше положено сложно устройство.

— Какво е това? — попита Търкот.

— Да не е камера? — предложи Толанд.

— Не. — Кениън вдигна уреда и го завъртя. — Според мен, това е миниатюрна биолаборатория.

— За производство на какво? — попита Търкот.

— На Черната смърт.

— Каква Черна смърт? — попита Толанд.

— Това е вирусът, който ни убива.

Толанд ококори очи и се обърна към Балдрик.

— Затова ли си заложихме живота? Той ли го е направил?

— Или той, или пък знае кой е виновникът — отвърна Кениън.

— Ах ти… — Толанд преглътна болезнено, извади ножа и се метна върху Балдрик. Търкот едва успя да застане помежду им.

— Успокой се. Трябва ни жив. Иначе кой ще отговаря на въпросите?

— Няма да говоря с вас — заяви Балдрик и скръсти ръце. Той погледна предизвикателно Толанд. — Прави каквото щеш, но няма да изкопчиш и думичка от мен.

— Време е да се прибираме — нареди Търкот.

— А какво ще стане с мен? — попита Толанд.

— Свободен си да си вървиш — подметна през рамо Търкот, докато крачеше към скакалеца.

— Може ли да дойда с вас?

— Това — каза Кениън, използвайки лазерния показалец, — представлява специално отделение, където вирусът мутира при нулева гравитация. След края на процеса се издухва през тази тръба и достига в резервоарчето. Вероятно се е съдържал там, когато сондата е падала. След това се е разпространил.

Търкот разглеждаше уреда.

— Значи затова им е трябвал?

— Така изглежда — отвърна Кениън.

— Не — намеси се Яков. — Искали са да го вземат, за да го разпределят между четирите сонди. Иначе разполагат с достатъчно запаси от Черната смърт от предишните изстрелвания.

Търкот погледна към Балдрик. Немецът беше останал верен на думата си и не бе произнесъл нито дума, откакто се качиха на борда на скакалеца.

— Май не го е страх, че ще пипне Черната смърт — отбеляза Яков.

— Да не би да разполагате с ваксина? — попита го Кениън. Погледите на всички присъстващи спряха върху русия мъж.

Балдрик се правеше, че не го забелязва.

— Знаем, че работи за „Мисията“ — каза Толанд.

— Къде е тази „Мисия“? — попита Яков.

Лицето на Балдрик оставаше равнодушно.

— Сигурно са го ваксинирали — заговори Кениън. — Иначе нямаше да борави толкова спокойно с това нещо.

— На нас ваксината вече няма да ни помогне — рече Търкот.

— Но ще спаси милиони невинни — възрази Кениън. — Черната смърт дори още не е започнала.

Търкот стана и се доближи до Балдрик.

— Приятелче, ще трябва да си развържеш езика.

— Имам една идея — надигна се Яков. Отиде при изолационния контейнер и извади отвътре малък пластмасов комплект.

— Какво е това? — вдигна вежди Търкот.

— Не можеш… — намеси се Кениън, но Яков го смрази с поглед. Той отвори кутията и извади отвътре спринцовка и шишенце с мътновата течност. Пъхна иглата през гумената тапа и изсмука част от съдържанието й. След това извади второ шишенце и повтори манипулацията. Когато приключи, той се доближи до Балдрик.

— Всички тук вече сме заразени с Черната смърт. Спокоен си, защото си ваксиниран против нея. — Яков разклати спринцовката. — Но това тук е „Марбург“. Може и да не те убие. Шансът е петдесет на петдесет. Във всеки случай, ще те накара да си изповръщаш червата. Освен това, доколкото съм чувал, „Марбург“ засягал предимно зрението и тестисите. За да се получи коктейл, прибавих и малко „Ебола“. — Той се обърна към Кениън. — Да си наблюдавал някога комбиниран ефект от двата вируса в един и същи организъм?

Кениън поклати глава.

— Уверен съм, че резултатът ще е страшен — заяви усмихнато Яков.

Балдрик не откъсваше очи от върха на иглата.

— Не можете да постъпите така с мен… — прошепна той.

Яков се изсмя злобно.

— О, мога, дори без капчица съжаление. Ти си животно и заслужаваш такава смърт. — Той притисна върха на иглата в шията на Балдрик.

Лицето на немеца се изкриви от ужас. Очите му бяха облещени и следяха движенията на Яков.

Върхът потъна в меката плът.