Робърт Дохърти - Зона 51 - Мисията

— Какво правиш?

— Заповеди — отвърна кратко Балдрик.

— Я престани. Тук аз издавам заповедите.

Балдрик не му обърна внимание. Ръцете му продължаваха да шарят по куфарчето.

— Казах да престанеш!

— Но „Мисията“…

— Пет пари не давам за „Мисията“.

— Аз пък не смятам да умирам от тази гадост — намеси се неочаквано Фолкнър и понечи да стане. Толанд го сграбчи за ръката и го дръпна долу.

— Какво си мислиш, че правиш?

Докато двамата се дърпаха, Балдрик успя да отвори куфарчето. Толанд едва сега забеляза, че вътре имаше бомба с часовников механизъм и германецът се готвеше да я задейства. Той извади светкавично ножа и го забоде право през дланта на Балдрик, приковавайки я към земята.

В този момент зад гърба му отекна изстрел. Толанд се извъртя. Фолкнър се беше строполил в калта, от дупката в слепоочието му шуртеше кръв. Все още стискаше автомата, с който се бе прострелял.

— О, дявол го взел! — изруга Толанд.

— Горе ръцете!

— Кои сте вие?

— Американски войници.

— Какво искате от нас? Нищо не сме ви направили.

— Искаме да говорим.

— Да говорим? А защо ни свалихте самолета?

— И вас ще застреляме, ако не си вдигнете ръцете!

От небето внезапно изригна огън. Два откоса от едрокалибрена картечница разровиха земята недалеч от тях.

— Следващия път ще им наредя да стрелят по вас — извика същият глас.

Толанд се огледа. Само той и Балдрик бяха оцелели.

— Не бива да им предаваме куфарчето — изстена болезнено Балдрик.

— Да, бе. И като го взривиш, няма да има с какво да изтъргуваме кожите си.

— Няма да търгуваш с това! — извика Балдрик и се пресегна към куфара.

— В „Мисията“ изглежда са ти промили мозъка. Нищо не струва колкото живота ми. — Той повиши глас. — Добре, ще получите каквото искате — само ни измъкнете от тук.

Търкот погледна въпросително Кениън.

— Щели сме да получим каквото искаме? Че какво искаме?

— Знам ли? — вдигна рамене Кениън. — Първо да видим какво предлагат.

— Хубаво — Търкот се надигна.

— Не можеш! — настояваше Балдрик. — Не е това, което си мислиш.

Толанд протегна ръка и извади ножа от дланта му.

— Следващия път няма да съм така милостив — заяви той, докато Балдрик притискаше ранената си ръка. — Мърдай, преди да съм ти видял сметката!

— Застанете така, че да ви виждам! — извика им Търкот.

Над тревата се показа мъж с камуфлажна униформа и автомат „Стърлинг“ в ръка.

— Хвърли оръжието!

— Теб ти пазят задника онези в небето — отвърна мъжът. — Нека за мен остане поне личното оръжие. Ако искаш да говорим — говори!

Търкот се огледа.

— Ти си наред — кимна му Яков.

— Ще се срещнем на средата — извика Търкот и се изправи. Остави автомата да увисне на ремъка и забеляза, че другият постъпи по същия начин. Търкот закрачи напред, войникът отсреща също. Спряха, когато помежду им имаше само пет крачки.

— Аз съм Толанд.

— Търкот.

Толанд го огледа от главата до петите.

— Не виждам униформа.

— Аз също — отвърна Търкот. Човекът срещу него имаше болнав вид, една от страните на лицето му бе покрита с черни мехури. Не беше изненадан — тук сякаш всички бяха болни.

— Е, какво, искаш ли снимките? — попита Толанд.

— Да — кимна Търкот, макар да не разбираше за какво говори наемникът.

— Какви гаранции имам, че ще ни пуснете да си вървим?

— И какви бих могъл да ти дам?

Толанд се засмя.

— Добър отговор, янки.

На Търкот му омръзна тази безсмислена размяна на реплики. Пък и беше озадачен. Нима този човек действително вярваше, че може да стигне някъде?

— Знаеш ли, че си болен? — попита го той.

— Ами… знам.

— Знаеш ли от какво?

— Видях ги как умират. Зная.

— Спътникът, при който сте били. Там се крие заразата.

Толанд погледна през рамо.

— Мислех, че всичко е заради проклетите снимки.

— Кой ти каза?

Толанд кимна назад.

— Та значи, болестта идвала от сондата?

Търкот кимна.

Толанд се обърна.

— Последвай ме.

Търкот се колебаеше.

— Трябва да извикам някого.

— Кого?

— Един учен… вирусолог.

— Викай го.

Търкот махна на Кениън да се присъедини към тях. Двамата тръгнаха след Толанд. Когато наближиха, видяха едър, рус мъж да седи в тревата, стиснал окървавената си ръка. До него се въргаляха два трупа.

— Това е Балдрик — представи го Толанд. — Той е наясно с всичко, което става. — Толанд се доближи до ранения и го изрита. — Отваряй куфарчето!

— Не мога — измънка Балдрик.