Робърт Дохърти - Зона 51 - Мисията

— Ако наистина желаете да работите за нас, мисля, че нещо може да се уреди. Но не отговарям на заплахи.

— Добре, да бъде както желаете — съгласи се Лексина и прекъсна връзката. Облегна се назад, опря крака в таблото и се замисли.

— Има ли някакъв друг начин да се измъкнем от тук? — попита с приглушен глас Круто. Елек не отговори, погълнат от сиянието на пирамидата. Че Лу поклати глава.

— Главният тунел беше взривен от войниците. А сега и резервният изход е затворен.

— А как са проникнали онези другите миналата седмица? — обади се за първи път Ло Фа.

— Кои други?

— Руснаците. Не са влезли през главния вход, защото го държах под наблюдение. Нито през шахтата. Откъде тогава?

— През някакъв страничен тунел — сети се Че Лу. Така й беше казал полковник Костанов. Беше махнал с ръка към далечния край на голямата зала. — Натам — посочи тя. — Но тогава казаха, че входът бил затворен отвън.

— И да е така, разполагаме с експлозиви — намеси се Круто.

— Но навън е пълно с войници!

— Предпочитам да се разправям с тях, отколкото да изсъхна тук. Имам чувството, че онова приятелче — той посочи Елек — е попаднало в задънена улица. Изборът остава за нас. Мисля, че моментът е подходящ. Не бива да чакаме — скоро ще се зазори.

— Съгласен съм — кимна Ло Фа.

— Аз трябва да остана — заяви Че Лу.

— Ваша воля — отвърна Круто.

Толанд смъкна нощните очила, наведе се и опипа с ръка почвата под краката си. Тревата беше изчезнала, заменена от ситен чакъл. Бяха се озовали върху изоставената самолетна площадка, разположена перпендикулярно на посоката, която следваха.

— Стигнахме! — извика той на останалите. Трепереше от слабост, дори раницата му се струваше прекомерно тежка.

— Как ще разберем кога точно ще се приземи самолетът? — попита Балдрик.

— Ще чакаме и толкоз. Може би пилотът също изчаква да спре бурята. Няма начин да не го забележим. Не се безпокой. Дано само пристигне.

Не беше казал на Балдрик за миниатюрния УКВ-приемник. Засега обаче ефирът мълчеше. Внезапно го присви стомахът, той се преви и повърна в калта.

Пилотът на „Врабче“ кръжеше по външния периметър на буреносния циклон, следвайки го бавно към мястото на уговорената среща. Отзад се задаваше втори буреносен циклон и той предполагаше, че ще има не повече от пет минути, за да се приземи на площадката, да натовари хората и да се вдигне във въздуха.

На два километра западно Търкот и останалите чакаха в скакалеца. Търкот тупна Кениън по ръката.

— Възможно ли е причинителят на заразата да е с космически произход?

— Горе няма нищо живо — поклати глава Кениън. — Всъщност, има една възможност, за която мисля от известно време. Нулева гравитация.

— Какво значи това?

— Нулева гравитация — повтори Кениън. — Всички процеси протичат различно. Биологични, физични — на молекулно ниво. Четох някаква статия за експерименти с РНК в условия на нулева гравитация. Има един процес, който се нарича трансдукция. Вирусът инфектира бактериалната клетка, която притежава токсини… — Кениън поклати глава. — Забрави го, едва ли е важно сега. Макар че това би обяснило някои загадки. Черните мехури. Дали това не е начинът, по който се предава вирусът? Мехурите се пръскат и той попада във въздуха. Само че, за разлика от „Ебола“, издържа по-дълго на открито. Въпреки прякото въздействие на ултравиолетовите лъчи. Да, нулевата гравитация е може би единственият начин да се извърши подобна промяна във вируса.

— Значи спътникът не е бил пратен, за да разпространи вируса?

— Не — поклати глава Кениън. — Използвали са го като космическа биолаборатория.

Търкот погледна към Яков. Руснакът мълчеше, дори не отвърна на погледа му.

— Вие сте го свалили, нали?

— Моля? — Яков вдигна въпросително вежди.

— Сари Шаган — произнесе Търкот. — Спътникът на „Земя без граници“ се е намирал точно над този район, когато внезапно е започнал да губи височина.

— Ах — махна с ръка Яков. — Ами да, нашите са го уцелили с лазер.

— Но защо? — зачуди се Търкот. — Защо сте започнали всичко това?

— Да сме го започнали? О не, надценяваш способностите ни. Това е започнало преди десет хиляди години! Война, която се води твърде дълго и в която ние, хората, сме само пионки. Но не задълго. Ние също умеем да се сражаваме. Не се ли питаш защо им е била нужна подобна мутация? За да си я сложат в епруветка в „Мисията“? И какво се крие зад тези четири планирани старта на остров Коро?