Робърт Дохърти - Зона 51 - Мисията

— Разбрано, „Седми“. Край на връзката.

Микел отново включи микрофона.

— „Тигър Водач“, тук „Орел Водач“. Приехте ли потвърждението от „Седми“?

Отговорът дойде от двеста и петдесет километра в южна посока:

— Съобщението прието. Преминавам към изпълнение. Край.

— Успех. Край на връзката.

Лиза Дънкан изключи сателитния телефон. Намираше се на борда на скакалеца и летеше обратно към Зона 51. Беше надхвърлила правата си с разрешението за започване на военна операция на чужда територия. „Директива 6-97“ на Агенцията за национална сигурност й даваше подобни правомощия, но не и в мащаба, който възнамеряваше да разгърне.

— Госпожице, след шест минути ще стигнем Зона 51 — докладва пилотът.

— Благодаря ви — отвърна Дънкан. Тя се свърза с майор Куин и поиска да й осигури постоянна честота в САТКОМ за предстоящата операция на „Делта форс“.

Търкот и Яков седяха на два съседни клона на високото дърво. Кениън се намираше точно зад Търкот. Оттук се виждаха старите крепостни стени на френския затвор и океанският прибой в скалите отвъд него. Скакалецът ги бе спуснал в южния край на острова, на достатъчно разстояние от постройките, за да не ги забележат. Местността бе силно пресечена, покрита с гъста растителност. Затворът заемаше западната част и заедно с обкръжаващата го стена покриваше площ от около два акра. За не повече от половин час тримата достигнаха покрайнините му.

— „Мисията“ вероятно се е нанесла в стария затвор — промърмори Яков.

Търкот посочи надясно.

— На пристана има две корабчета. — Пристанът се намираше на километър и половина от затвора.

— Единият е патрулен катер — потвърди Яков, който разглеждаше полюшващите се съдове през бинокъл. — Руски са, от клас „Паяк“. Последните години продадохме доста такива. Сигурно ги използват за издирване и прибиране на спътници в океана. Другият е по-малък. — Той насочи вниманието си към затвора. — Зад стената се вижда хеликоптер.

Търкот извади чифт очила за нощно виждане от раницата си и ги постави.

— Така… часовои. Четирима на пристанището. Още няколко покрай стените и в дворчето. Около петнадесет. Мисля, че тук ударихме… как го казвахте… ударихме джакпота — засмя се Яков.

Търкот смъкна раницата от гърба си и извади сателитния предавател. Разгъна краката на триножника и нагласи чинията на антената към небето, след това постави декодера и слушалките. Още след първия тест-сигнал получи автоматично потвърждение от прелитащия горе спътник. След това свърза предавателя с малък портативен принтер и лаптоп. Докато го правеше, спомни си първите години от службата в пехотата, когато като свързочник мъкнеше на гърба си обемиста УКВ-радиостанция.

— Имаме връзка с Дънкан и Зона 51 — потвърди той накрая.

Принтерът внезапно оживя и рулото му започна да се развива.

— Разпечатка на моментното термално изображение на острова, направено от шпионски спътник КХ-12 — обяви тържествено Търкот. Той посочи две червени точки. — Това сме ние.

— Изумително — плесна с ръце Яков.

— Освен това си имаме компания — Търкот плъзна пръст по листа. — Тъмносиньото квадратче е другата стена на затвора. Тази сграда зад стената е пълна с хора. — На разпечатката се виждаха около дузина точки. — А това са часовоите по стените и край корабите.

Търкот се намръщи.

— Хеликоптерът също е в червено. Това означава, че двигателят е още топъл.

— Мислиш ли, че вече са доставили „пратката“ на Коро? — попита Кениън.

— Не зная — отвърна Търкот. — Да се надяваме, че не са успели. Според мен, щом катерите са тук, същото важи и за Черната смърт.

— И какво ще правим сега? — попита Яков.

— Ще почакаме малко, а сетне ще ги навестим.

— Направо ме сърбят ръцете да се захвана с онези ракети на Коро — произнесе с мрачна решителност руснакът.

— Хайде да започнем от тук — предложи Търкот.

Лиза Дънкан се чувстваше като въжеиграч. Не беше казала на никого, освен на Търкот, за участието на Копина в разрушаването на „Индевър“. Искаше да избегне официалната реакция както на този инцидент, така и на унищожаването на „Колумбия“ от щурмовия кораб. За не повече от половин час САЩ бяха изгубили две трети от космическия си флот и подготвящата се в момента совалка „Атлантис“ бе едничката им останала надежда.

След като пристигна в Зона 51, Дънкан слезе в Куба, за да координира действията на всички сили, които бе призовала на помощ. Майор Куин бе до нея, с безценните си военни познания и комуникативни умения.