Робърт Дохърти - Зона 51 - Мисията

Настанен удобно на седалката в товарния отсек на модифицирания МС-130, Микел правеше последен преглед на отварящия механизъм на своя десантен парашут. Не сваляше от главата си слушалките, свързани на честотата на САТКОМ. Останалите членове на групата също проверяваха снаряжението си.

До мястото на десанта оставаха час и четиридесет и две минути полет. Летяха над океана, което означаваше, че пилотите трябваше да разчитат на други средства за прикритие от радарите на противника. Ето защо радиооператорът на самолета, обучен за водене на електронна война, периодично подаваше дезинформиращия сигнал, че самолетът им е пасажерски авиолайнер, с курс към Рио де Жанейро. За щастие, по профил машината отговаряше на описанието.

Нещо изпука в слушалките и Микел почувства, че настръхва.

— „Орел“, тук „Ястреб“. Излетях и следвам определения курс.

Микел си погледна часовника: 8:44. Току-що от борда на американския крайцер „Ралей“, край бреговете на Панама, бе излетял хеликоптер ХХ-53 „Пейвлоу“. Всички участници се движеха по плана.

Търкот, Кениън и Яков седяха под дървото.

— Губим си времето — промърмори недоволно руснакът и изтри с опакото на ръката потта от челото си.

— Ще имаме само една възможност — произнесе Търкот. Разбираше защо Яков е нервен. С всяка измината минута Черната смърт покосяваше нови жертви. Със същите темпове намаляваше и надеждата за тях самите. — Ще го направим както трябва.

Търкот се загледа в стария затвор. Усещаше първите приливи на адреналин в кръвта си. Наложи си да запази спокойствие. Разполагаха с още малко време преди началото на операцията. Точно час и двадесет и пет минути.

В Зона 51 Лиза Дънкан разглеждаше последните снимки от Южна Америка, пратени току-що от Агенцията за национална сигурност. Общият брой на засегнатите села бе достигнал осем, всичките надолу по течението от Вилхена. Още шест в същата посока се отличаваха с множество червени точки, което означаваше, че заразата е стигнала и до тях. Последното селище се намираше на брега на самата Амазонка. Вече нямаше никакво съмнение, че до двадесет и четири часа болестта ще се разпространи по цялото долно течение на голямата река. Не беше изключено заразоносители вече да са стигнали в някои от големите бразилски градове.

Съсредоточили вниманието си върху Китай и онова, което ставаше там, медиите все още не бяха забелязали епидемията, макар в някои от вестниците да се бяха появили епизодични съобщения. Засега обаче никой не си даваше сметка за мащабите на бедствието, нито се предприемаха опити да се открие ваксина срещу Черната смърт. Но най-страшното от всичко бе, че до момента нямаше оцелели в нито един от засегнатите райони.

Тя се обърна към майор Куин.

— Излитам за Дяволския остров с един от скакалците. Ти поемаш командването тук. Ако не успеем да открием серум срещу Черната смърт, направи всичко възможно на Южна Америка да бъде наложена карантина.

Куин я погледна втрещено, но Дънкан нямаше време да обяснява или обсъжда решението си. Вече бързаше към асансьора.

Джилис хвърли поглед на индикатора за гориво. Бяха употребили около една трета от резервоара. Зърна долу малък морски фар и побърза да свери местоположението си с картата.

— Ориентир петнадесет, следвам курса съгласно разписанието.

Корсън кимна, но не проговори. Джилис отново надникна в картата.

— Десен завой. Намали, извий бавно наляво.

Корсън изпълни последователно нарежданията. Джилис не откъсваше поглед от хронометъра. До целта оставаха още четиридесет и пет минути полет.

Микел провери отново дали е разшифровал вярно. Току-що беше получил кодовата дума за преустановяване на операцията. Останалите членове на групата стояха по местата си. Заместникът му забеляза, че нещо не е наред и се премести до него. Наведе се и извика право в ухото на Микел, за да надвие шума от двигателите:

— Какво става?

— Току-що получих по САТКОМ заповед за спиране на операцията от главнокомандуващия Комитета на началник-щабовете.

Заместникът се плесна по челото.

— Мътните ги взели! Не е ли малко късничко за това? Група „Тигър“ вече подмина точката за завръщане. Нямат достатъчно гориво, за да се приберат в Гранада.

Микел бе разговарял на няколко пъти през последните дни с Дънкан и знаеше добре какво точно е заложено на карта. Повече от всякаква препоръка обаче тежеше фактът, че Майк Търкот й има пълно доверие. Но ето че сега някой в Пентагона бе надушил какво става и настояваше да дръпнат шалтера. Той включи микрофона.