Робърт Дохърти - Зона 51 - Мисията

Задуха вятър и огъна краищата на подаващите се от бележника листчета със записки. В далечината отекна равномерното бръмчене от ротори на приближаващ се хеликоптер.

Дълбоко в недрата на Рано Као, Кели Рейнолдс се бе сляла напълно със стража. Златистото сияние, което се излъчваше от високата шест метра пирамида, поддържаше в стаза телесните й функции, а златният израстък, който излизаше от върха на пирамидата и се допираше до челото й, позволяваше на стража да общува директно с ума й.

Кели Рейнолдс бе замесена в разследването, свързано със Зона 51, заради разкритията на нейния покоен приятел и колега журналист, Джони Симънс. Смъртта му, по вина на „Меджик-12“, групата, която до съвсем неотдавна управляваше Зоната, както и биолабораторията в Дълси, Ню Мексико, я бе разтърсила дълбоко. Кели отказваше да повярва, че аирлианците могат да бъдат врагове на човечеството и продължаваше да смята, че единствената надежда на хората е да продължават да общуват с тях, като най-добрият начин за това е чрез стража-компютър. Не беше помръдвала от мястото си, откакто Търкот бе нанесъл съкрушителния си удар срещу аирлианския флот.

Великденските острови са най-изолираното място на Земята. Те принадлежат на Чили, но се намират на почти три хиляди километра от тази южноамериканска страна. Отдалечеността им изглежда е била една от причините, аирлианците да ги изберат за тайна база, където да оставят своя компютър.

Главният остров Рапа Нуи има приблизително триъгълна форма, с по един вулкан във всеки от ъглите. Повърхнината му е само стотина квадратни километра, но въпреки малките си размери той вероятно някога е бил средище на една доста развита цивилизация, за което и в наши дни може да се съди по моаи — грамадните каменни монолити, с които е прочут този остров. Все още остава загадка по какъв начин са били издялани и преместени тези над шестдесет на брой статуи, някои от които тежат близо деветдесет тона, и единствено откриването на аирлианския компютър би могло да хвърли известна светлина върху този въпрос. Нямаше никакво съмнение, че моаи олицетворяват самите аирлианци — червените каменни издатини върху главите им бяха червеникавите коси на пришълците, издължените уши припомняха лицето от холограмата на аирлианеца в подземията на Циан Лин. Тъй че още една загадка на древния свят почти бе разрешена.

Унищожаването на ранната цивилизация на Великденските острови от край време е било свързано с разпадането на островната екосистема. По времето, когато е бил открит главният остров — Великден 1772 г. — на което дължи и името си — той е бил практически безлюден и съвсем гол, ако се изключат няколко редки дръвчета.

Пет хиляди години по-рано компютърът на извънземните е бил скрит в една голяма галерия под Рано Као. Но ето че сега върху една от стените на пирамидата се появи правоъгълен отвор с дължина десет сантиметра и ширина осем. През отвора, пристъпвайки равномерно на шестте си крачета, се показа микроробот, висок само пет сантиметра, който наподобяваше металическа хлебарка. Роботът се плъзна надолу до основата на пирамидата и се приближи към комуникационния пулт. Заострените връхчета на предните две крачета заеха хоризонтална позиция и се забиха в дървения крак на масата, върху която бе поставен пултът. Микророботът започна да се катери по крака. Стигна върха и се отправи към таблото.

Самият пулт бе свързан с компютър, осъществяващ директна връзка с общата информационна мрежа на Министерството на отбраната. Използвайки същите крачета, микророботът отвори капака на компютъра, след това от телцето му се подаде тъничък кабел, който се плъзна вътре. Екранът трепна и постепенно оживя.

Разположена на самия ръб на вулканичния кратер, една сателитна чиния се завъртя, намери в небето военния сателитен ретранслатор и се свърза с него. Същевременно се пробуди и вграденият в една от стените на вулкана комуникационен уред, монтиран от самите аирлианци, и изпрати сигнал до Марс. След като осъществи контакт с марсианската база, той получи кратко съобщение. Беше нов план и заповед да пристъпи към незабавното му изпълнение.

Аирлианският компютър активира невидимите си сетива и потърси другите компютри, оставени на Земята.

Търкот изгуби тридесет минути, за да преодолее с максимална предпазливост последните петдесет метра. Трябваха му четири часа, за да заобиколи планината и да изкатери върха, но последният участък от пътя бе най-важният. Прокрадваше се безшумно между стволовете на кленовете, докато не видя онова, което търсеше — тесен, изравнен участък, издигнат над околната местност.