Робърт Дохърти - Зона 51 - Мисията

На хиляда и петстотин метра отсреща, на самия връх на скалистия хълм, седеше, кръстосал крака, непознат мъж и надничаше през поставения на триножник телескоп, насочен право към къщата на Дънкан. Лицето му остана безстрастно дори когато двамата започнаха да се целуват, а интересът, който изпитваше, бе чисто професионален. Малко след това мъжът в къщата се надигна и пусна щорите.

Непознатият бе пъхнал в ухото си миниатюрна слушалка, свързана с приемник, монтиран още преди няколко дни. Той бе чул всяка дума от разговора между двамата на терасата. Мъжът обмисляше чутото, тъй като скоро трябваше да напише доклад. Вторият микрофон, поставен в къщата, регистрираше различни по характер звуци, които говореха, че двамата вътре се любят, но това ни най-малко не заинтригува непознатия.

Беше поставил на коленете си автомат МП-5 със заглушител и зареден пълнител. Обемистата му раница бе подпряна на едно дърво. Мъжът отмести автомата и бръкна в раницата. Докато се надигаше, за миг лунните лъчи се отразиха в сребърния пръстен на лявата му ръка. Непознатият извади дълъг черен калъф и го разтвори. Вътре, разглобена на две части, бе поставена снайперова пушка. С опитни движения мъжът я сглоби, извади телескопичния мерник и го монтира отгоре.

Човек никога не знае какво може да реши началството, а той искаше да е готов за всякакви варианти. Погледна през окуляра и натисна миниатюрното копче. Изображението постепенно придоби очертания — в началото бе червеникаво, но после бързо посиня. Нагласи лекичко фокуса и телескопичният мерник му позволи да надникне право през щорите. Веднага забеляза малко червено петно пред аления овал на пламтящия огън — мъжът и жената, заспала в прегръдките му. Като изви леко дулото, той нагласи мерника върху главата на мъжа. Той бе опасният.

След като се увери, че пушката е готова за стрелба, мъжът я положи върху триножника и извади от джоба си специално обезопасен срещу подслушване клетъчен телефон. Натисна запаметения вътре номер и предаде доклада с няколко сбити изречения. След кратка пауза получи съответните разпореждания. Бяха същите, каквито и за поколения негови предшественици.

Засега да не предприема никакви действия.

Да чака и да наблюдава.

Продълговата черна диря, с дължина над сто метра, сред смачканите и посечени дървета бележеше мястото, където хеликоптерът с Питър Нейбингър бе паднал сред гората. Намираше се на един невисок хълм в почти безлюдната западна част на Китай, заобиколен от цяла верига труднодостъпни планини, и на четиридесет и пет километра източно от гробницата Циан Лин, издигната край древната столица Сиан.

Най-големият оцелял къс от хеликоптера бе бронираната кабина и прикаченият към нея товарен отсек. И двамата пилоти бяха мъртви, премазани под тежестта на хлътналото при удара контролно табло. Отзад, тялото на Питър Нейбингър бе проснато на гръб, краката му бяха извити под неестествен ъгъл, а в главата му зееше грамадна, окървавена рана. Невиждащите му очи бяха вперени в разтрошените перки.

Дясната му ръка все още стискаше подвързания с кожа бележник, където бяха всичките му преводи на старорунически надписи, а също чертежите и фотографиите, събирани през последните години, докато работеше над този древен език. Вътре също така се съдържаше тайната на най-долната галерия в Циан Лин, древната гробница на император Гао Цун и неговата императрица. Тайна със съдбоносно значение, като се имаше предвид, че на метри над телата на тези величия, в голямата подземна галерия, бяха разпръснати многобройни и все още неизследвани аирлиански артефакти, както и още един компютър.

Прилежен в заниманията си, и този път Питър Нейбингър се бе постарал да опише сбито всичко, което бе научил от стража в подземната галерия, както и прочетеното от стените на тунелите. И тъкмо когато се опитваше отчаяно да предаде най-важната част от тази информация, хеликоптерът бе свален от двата „изтребители фу“. Ето че сега тайната бе останала между страниците на бележника, стиснат от вкочанените му пръсти.

Без съмнение това бе ужасна кончина за човек, извършил толкова много изумителни открития в областта на археологията само за няколко месеца. Защото именно Питър Нейбингър бе разкрил тайната на Голямата пирамида, построена като космически ориентир по време на войната между враждуващите аирлиански фракции, а после и скритото във Великата китайска стена послание към небето за помощ. Разкрития, които бяха довели до преоценка на цялата човешка история и които все още предизвикваха бурни дискусии навсякъде по света.