Робърт Дохърти - Зона 51 - Мисията

Наблюдателят си бе отишъл, но опитният поглед на Търкот веднага откри следите от триножника, както и други белези за нечие скорошно присъствие. Тревата и боровите иглички се бяха слегнали едва забележимо. Търкот продължи да оглежда мястото.

Нямаше съмнение, че този, който бе престоял тук предишната нощ, е бил професионалист и това го обезпокои. Вярно, съществуваха цял куп организации, известни предимно като буквени съкращения, от типа на ЦРУ, АНС или ОРК, които биха могли да следят Дънкан и дори него. Не беше изключено към тях да проявяват интерес и чуждестранни разузнавания. Но кой знае защо Търкот имаше усещането, че човекът, прекарал нощта тук, не е принадлежал към никоя от тези организации. А непознатият враг винаги е по-опасен от познатия.

Накрая откри нещо. Едва забележим отпечатък върху кората на близкото дърво — кръгъл, с диаметър около три сантиметра. Търкот го разгледа внимателно. Сякаш някой бе опрял дулото на оръжие в меката борова кора. Изглеждаше странно като предположение, имайки предвид колко внимателен е бил във всичко останало непознатият. Търкот помисли няколко минути, но така и не му хрумна никакво разумно обяснение.

Той погледна през клисурата към къщата на Лиза Дънкан. Беше я оставил да спи, завита с дебело одеяло. Слънцето вече се подаваше между зъберите на планината.

На връщане Търкот се прибра по най-прекия маршрут.

Каменното лице на Кон Тики Виракоча намръщено посрещаше пътешествениците. Изсечена от твърд черен андезит 1 1 Андезит — вулканичен камък, подобен на базалта, устойчив на киселини, използва се в строителството. — Б.ред. , тежаща десетки тонове, Вратата на слънцето представляваше входа към центъра на тази най-голяма пирамида на древния град Тиахуанако 2 2 Тиахуанако — древен град, смята се, че е построен от племето аймара, по-късно е завладян от инките. — Б.ред. . Присъствието на бога на слънцето Виракоча на върха на арката целеше да напомни на пътешественика, че се намира в едно от най-свещените древни кътчета на Боливийското плато.

— Насам! — В гласа на водача се долови нескрита тревога. Обектът бе забранен за посещения от боливийското правителство и из района често се навъртаха военни патрули.

Руснакът, който последва водача, бе едър мъж с осанка и телосложение на мечка. Ала дори той изглеждаше като джудже на фона на руините, сред които вървеше. Приближаваха Пирамидата на слънцето, масивна постройка от пръст и камък, с височина над сто метра. На самия връх на пирамидата преди хилядолетия е бил поставен каменен олтар, където стотици, а може би хиляди нещастници в древните времена бяха срещнали смъртта си по ужасяващ начин — чрез изтръгване на сърцето, след което още агонизиращите им тела са били хвърляни в пропастта.

Руснакът се бе представил с едно единствено име — Яков. Не беше уточнил дали това е фамилията му. Той не се интересуваше от външността на пирамидата, нито от забележителностите наоколо. Беше стигнал до това място в резултат на задълбочени проучвания и знаеше точно какво иска да види. Бе обяснил на водача приблизително какво го интересува.

— Ето тук! — посочи мъжът, след като заобиколи няколко грамадни каменни блока.

Яков се приближи и погледна. Между два от блоковете се виждаше голяма черна дупка. Недостатъчно широка, за да се почувства комфортно вътре, но нямаше избор. Водачът бе протегнал ръка и руснакът му подаде снопче банкноти, пристегнати с ластик. Миг след това водачът се изпари.

Яков се поколеба, преди да се пъхне в черната дупка. Пое си няколко пъти въздух, усещайки как дробовете му се напрягат в разредената атмосфера. Огледа се, сякаш да запомни Тиахуанако какъвто го вижда — огрян от лъчите на изгряващото слънце. Макар да бе вторият от двата големи древни града на Новия свят, Тиахуанако бе далеч по-малко известен от разположения в покрайнините на Мексико сити Теотуакан. Лесно обяснимо, имайки предвид неговата отдалеченост от цивилизацията, в едно от най-труднодостъпните места на Андите. За да се стигне дотук, трябваше да се преодолеят купища пречки и затруднения — от бюрократичното отношение на полицейските власти в Ла Пас, столицата на Боливия, до абсолютно строгата забрана за пътешествия в района на Тиахуанако. Всъщност, Яков прескочи тези препятствия, като проникна в страната нелегално. Разполагаше с дългогодишен опит в подобен род пътешествия и познаваше добре законите на сенчестия свят.

Заради приликата си с египетските пирамиди и съвпадението във времето на тяхното построяване, съществуваха предположения, че и двата града от Новия свят са рожба на същата цивилизация, властвала по онова време в Северна Африка. След разкритията за Атлантида и ролята на пришълците в нейното създаване и унищожаване, учените вече смятаха, че градовете са били построени от оцелели бегълци след страхотния катаклизъм, разтърсил устоите на Древния свят.