Робърт Дохърти - Зона 51 - Мисията

— Ами другите пет „нокътя“? — попита Търкот.

— Нито следа. Според Кинсейд, са били в товарния отсек в момента на взрива. — Дънкан се облегна на перилата. — В Комитета за изследване следите от пребиваване на пришълци са на мнение, че всичко трябва да се провери внимателно.

— Да се провери ли?

— Ами, да. Искат да пратят астронавти със совалката, които да се скачат с „нокътя“ и кораба-майка.

— С други думи, да преместят Зона 51 в космоса — кимна Търкот.

Дънкан се намръщи.

— Странен възглед за нещата. Все пак говорим за Комитет, създаден от ООН, а не за „Меджик-12“.

Търкот я погледна.

— Вярваш ли на КИСПП?

Известно време единственият звук беше свистенето на вятъра между клоните на високите борове. Накрая Дънкан отговори:

— Не, не съвсем. Има един проблем.

— Какъв проблем?

— Ами… с КИСПП — рече Дънкан. — Разчистването на биолабораторията на „Меджик-12“ в Дълси е било преустановено. Преди да достигнат най-долното ниво.

— Защо? — надигна се Търкот, изненадан от чутото.

— Не зная причината, тъй като не съм осведомена официално. Научих го от достоверен източник във Вашингтон. Предполагам, че е станало под натиск от страна на нашето правителство. И без това още преглъщаме горчивия хап на разкритията около Зона 51. Представям си какво щяха да изровят в Дълси.

— Е, аз нали бях там. Мога да ти кажа с какво се занимаваха — с незаконни биологични експерименти. При това с помощта на нацистки учени, работили по време на войната в концентрационни лагери. Имам слаба представа точно с какво са експериментирали. Да се надяваме, че правителството ни има сериозни причини да постъпва така.

Дънкан вдигна яката на коженото си яке.

— Какво искаш да кажеш?

— Както Дълси, така и Зона 51 бяха под контрола на „Меджик-12“. После се оказа, че самият „Меджик-12“ е бил управляван от стража-компютър, открит под Джамилтепек, който пък защитава интересите на аирлианската група под ръководството на Аспасия. Ако продължаваме в същата посока, нищо чудно взетото решение за преустановяване работите в Дълси да се дължи на тайни действия на споменатата фракция.

— Но „Меджик-12“ е разпуснат, а стражът от Джамилтепек остана под развалините в Дълси. — Дънкан въздъхна и добави: — А ти унищожи Аспасия.

— „Меджик-12“ бе американската група, попаднала под телепатичния контрол на стража — възрази Търкот. — Готов съм да се обзаложа, че съществуват и други организации, които са били под негов контрол. И не само негов — защото стражът в Джамилтепек не е единственият, оставен от пришълците. Не забравяй, че намерихме и друг — в Китай.

— Така е — кимна Дънкан. — Но китайският принадлежеше на Артад, а не на Аспасия.

— Друго исках да кажа. Че освен тези, може да съществуват и още стражи, за които да не знаем нищо. Ето например, този на Великденския остров още е активен. А и като спряхме Аспасия, не значи, че сме победили аирлианците. Сетих се още нещо… всъщност базата в Дълси бе унищожена от „изтребител фу“, което ме кара да мисля, че някой се опитва да скрие нещо. Някой, който още се опитва да скрие нещо.

— Да не мислиш, че експериментите от Дълси са били преместени другаде?

— Или са преместени, или ги прави друг. Логично е да съществуват и резервни варианти. Също и резервни стражи на страната на Аспасия.

— Малки колелца в по-големите колела — кимна Дънкан.

— Знаеш ли на кого можеш да имаш вяра?

— На теб вярвам.

Търкот се извърна и я погледна. Дънкан стоеше до него, вперила черните си очи в неговите.

— Къде е синът ти? — попита той. Съжаляваше, че не бе проявил интерес по-рано. Беше забелязал снимката на Лиза и момчето на бюрото вътре.

— Остана при баща си, докато тръгне на училище. Знаех, че тази задача ще погълне цялото ми свободно време и не исках да го лишавам от грижи.

— Сигурно му е мъчно за теб.

— Така е. Но скоро пак ще сме заедно. Когато се върна да преподавам в университета.

— Изглежда много ти липсва — отбеляза той.

Дънкан кимна.

— Обадиха ми се, че отиват на излет. Надявах се, че ще успея да го видя, но… — гласът й потрепери.

— Съжалявам — рече Търкот.

— Когато се върнат, ще те запозная с него — заяви тя. — Джим ще ти хареса.

— И аз така мисля.

— Миналата година получи шофьорска книжка. В началото се боях да го пускам да кара сам по пътищата. След това ме взеха на служба в президентството и го пратих да живее тук. Спокойно е и много му хареса. Когато всичко това свърши — тя посочи към кораба-майка в небето, — пак ще се върнем да живеем тук.