Робърт Дохърти - Зона 51 - Екскалибур

Яков положи усилие да игнорира всичко, което не му беше нужно, и да се съсредоточи върху онези действия, които щяха да му помогнат да спечели войната, която се водеше на цялата планета.

Районът на Мидуей

Последният самолет излетя от палубата на „Кенеди“. Адмирал Кензи изпрати с поглед пламъците, които бълваха соплата му, докато се издигаше в небето, след това вдигна микрофона, за да нареди всички кораби да бъдат потопени. Поколеба се за миг — всичко, на което го бяха учили, крещеше в него срещу тази заповед.

Великденският остров

Сянката на Аспасия подскочи от изненада, когато златистата мъгла, заобикаляща неговия страж-компютър, внезапно засия още по-ярко. Той втренчи очи в нея и изкрещя уплашено, когато сиянието започна да отслабва. Изтича при пирамидата и опря ръце в нея, но не се случи нищо.

Той погледна към проснатите на земята тела на морските пехотинци. Лишени от постоянен контакт със своя страж, нановирусите в тях бяха престанали да ги управляват. Той забеляза черни струйки да извират от устните, ноздрите и ушите им — потоци нановируси, които напускаха доскорошните си гостоприемници.

Сянката на Аспасия постоя неподвижно няколко секунди — обмисляше внезапната промяна в обстановката. Артад или хората? Някой бе изпреварил неговата група и бе стигнал пръв до Екскалибур.

Без да губи време, Сянката на Аспасия изтича до контролния пулт и въведе на шестоъгълния дисплей сложен код. След това вдигна Граала и го уви в бялото покривало. Изтича в тунела и хукна по коридора към скакалеца.

Пипалата, полепнали по тялото на Кели Рейнолдс, започнаха да се отделят и да се прибират в пирамидата и скоро тя бе свободна. Изтощеното й тяло се плъзна по стената и рухна на пода.

Клепачите й бяха залепнали от изсъхнали корички, мускулите й бяха почти атрофирани. Хлътналият й гръден кош едва се повдигаше. Тя отвори уста и пресъхналият й език се размърда мъчително.

Но душата й пееше, защото най-сетне се бе освободила от стража.

Районът на Мидуей

Капитан Локхарт се олюля, падна на колене и закрещя от болка, докато милионите микроскопични метални създания напускаха тялото й през всички отвърстия. Тя повърна и очите й се замъглиха от бликналите сълзи. Усещането беше ужасно мъчително, но за щастие — кратко. Само след минути тя разтърси глава, надигна се и се огледа.

Намираше се на мостика на „Аризона“ — свободна от контрола на пришълците. Сграбчи микрофона и нареди на изтребителите да се връщат.

Арарат

Кортадите тичаха по главния коридор на кораба-майка към изхода. На следващата пресечка трима от тях свиха надясно, останалите продължиха напред и влязоха в контролната зала на кораба. Един от тях разглоби таблото и забоде вътре острието на копието, прекъсвайки връзката на Главния страж с „хищния нокът“, който бе прикачен за предния край на кораба.

Вторият застана до комуникационния пулт и включи късообхватния предавател. След това изпрати съобщение, че не са успели да завладеят Главния страж и поиска нови инструкции.

Циан Лин

Артад също гледаше угасващото сияние на пирамидата. И той си помисли, че това е дело на Сянката на Аспасия или на някой от останалите участници в играта. Забеляза, че на пулта е пристигнало съобщение от кортадите, които бе пратил в Арарат: човеците бяха успели да се справят там, където се бяха провалили Артад и Сянката на Аспасия. Един от тях се намираше на борда на кораба-майка и бе поставил под свой контрол Главния страж. Всичко изглеждаше загубено.

След като прати необходимите разпореждания, Артад се обърна и повика шефа на кортадите.

— Ела. Имаме само една възможност.

Кортадът не си бе губил времето. В главната зала ги очакваше Чи Ю и още три точни негови копия, сглобени от частите в различните контейнери. Артад даде знак и войниците му се натовариха на борда на летящите апарати. Той се качи последен на един от драконите и седна в пилотската кабина.

Сидония

Стражът от Марс също бе изключен, което доведе до прекратяване на всички строителни операции.

А работата почти приключваше. Почти. Огромната чиния бе завършена. Готови бяха и две от трите високи кули край нея.

Вътре в аирлианската база оцелелите пришълци следяха на екрани довършителните операции. Знаеха, че има само един начин да приключат с онова, което им оставаше.

На ръка.

Районът на Мидуей

— Моряци, вие извършихте забележителна работа — ехтеше гласът на адмирал Кензи от високоговорителите. — По-добре е нашите кораби… както и ние… да идем на дъното, отколкото да станем лишени от воля слуги на пришълците. Ето защо нареждам на вашите капитани да…