Робърт Дохърти - Зона 51 - Екскалибур

— Възможно е — отвърна Яков. — Но и да има, не знаем какво да правим с него.

— Изглежда, се насочваме към… — почна Бригс, но млъкна, когато помещението неочаквано спря да се движи.

Тримата се обърнаха към вратата, но останаха изненадани, когато се отмести стената зад тях. Извърнаха се с готови за стрелба оръжия. Очакваше ги пуст коридор със стени от същия черен метал.

— Да вървим — подхвърли Яков и пръв пристъпи в коридора. Американецът и кюрдът го последваха. Коридорът извиваше леко наляво и Яков виждаше само на петнайсетина метра пред тях. Шумът от обувките им отекваше глухо в стените. Яков закова на място, когато коридорът се изправи.

— О, Боже! — възкликна застаналият до него майор Бригс.

Коридорът бе прав като стрела, почти до другия край на кораба. На равни интервали го пресичаха други коридори.

— Сега накъде? — попита Бригс.

Яков погледна листчето с указанията. Не можеше да разчита руническите символи, но горе-долу се ориентираше в схемата.

— Натам — посочи той. — Трийсет и осмото помещение вдясно.

Районът на Мидуей

— Според съобщението, което получихме — каза адмирал Кензи, — силовото поле се изключва, когато самолетите им излитат.

Командващият авиационната група се замисли върху думите му.

— Значи трябва да сме наблизо и да действаме бързо.

Кензи кимна.

— Това е единствената ни възможност да ударим корабите.

Според съобщенията, получени от „Сийулф“, Плененият флот се намираше на осемстотин мили югоизточно от тях. Новината за унищожаването на двете подводници бе допринесла значително за повдигане на бойния дух на хората, но пък всички знаеха, че вражеските подводници са били извън обсега на силовото поле.

— При първата атака ще участват половината от самолетите. Старт след пет минути. Другата половина остава в резерв, в случай че… — Той не довърши изречението.

— Хайде, момчета, на работа.

Еверест

Каншунгското лице се простираше вляво и надолу от мястото, където бяха спрели двата „тюлена“. Никога досега не беше изкачвано по простата причина, че се намираше встрани от всички известни подходи към върха. Макгро и Оливети бяха избрали най-лекия маршрут, за да стигнат до това място, но сега ги очакваха петдесетина метра страничен траверс по корниза близо до горната част на лицето.

Макгро заби един клин в стената, прекара през него осигурителното въже и тръгна по корниза над Лицето. Докато поставяше втория клин, Оливети вече го бе настигнал.

Лексина изгледа безстрастно вкочаненото тяло, облечено със старовремски дрехи. Намираше за забележителна, но глупава самоотвержената постъпка на тези човеци, Наблюдатели-изменници, стигнали дотук без никаква екипировка, с едничката цел да скрият Екскалибур. Това, че хилядолетие след това никой не бе успял да открие меча, се дължеше не толкова на техните усилия, а по-скоро на факта, че преминаването на Екскалибур в ръцете на една от враждуващите страни би довело до избухването на унищожителна война. А това трябваше да се избягва по една-единствена причина — защото не знаеха как се развива онази, другата война.

Неколцина китайски алпинисти я застигнаха, наобиколиха тялото и започнаха да разговарят развълнувано, но Аксу ги сгълча и те млъкнаха. Продължиха нагоре по ръба, докато не се изравниха с Каншунгското лице.

Лексина посочи над него и каза:

— Ето там трябва да стигнем.

Аксу кимна.

Ляв. Десен. Ляв. Десен. Спри. Дишай. Дишай. Дишай. Ляв. Десен. Ляв. Десен. Спри. Дишай. Дишай. Дишай.

Този ритъм бе като туптене на барабани в главата на Търкот. Някаква далечна част на съзнанието му се опитваше да го предупреди, че по пътеката може да има още мини, но изтощеното му тяло сякаш жадуваше за забравата и покоя на смъртта.

Свел глава надолу, той не виждаше на повече от пет стъпки пред себе си. Не смееше да се огледа, защото се боеше, че това ще изчерпи последните му резерви от енергия.

Ляв. Десен. Ляв… Търкот спря, вдигнал десния крак. Пътеката бе изчезнала — изчезнала бе цялата планина. Хребетът опираше във вертикална скала. Търкот бавно вдигна глава. За стената бе закачено въже. Той вдигна очи нагоре и видя, че по скалистото Лице се катерят двама души. Намираха се на около петдесет метра пред тях и първият от двамата тъкмо изчезваше зад ръба на корниза.

Търкот сграбчи автомата и го опря в рамото си. Опита се да се прицели, но кислородната маска му пречеше. Докато я смъкваше, и втората фигура се изгуби зад ръба. Едва сега забеляза, че Муалама е на няколко крачки пред него. Той премести мерника върху гърба на чернокожия археолог и докосна спусъка.