Робърт Дохърти - Зона 51 - Екскалибур

— Докладвайте обстановката.

Лицето на офицера от ракетното беше мрачно.

— Цели на повърхността, разстояние седемдесет и осем мили.

Капитанът кимна. Както следваше да се очаква.

— Поемаме курс към Мидуей. Постигнахме каквото можахме.

Въздушното пространство над Мексиканския залив

Шерев надникна от прозореца на „Оспрея“ и забеляза на пръв поглед изоставена нефтена платформа. Перките на самолета бавно заеха вертикално положение и той започна да се спуска на ръждясалата метална площадка. Мъжете, които придружаваха Шерев — половин дузина войници, облечени в черни униформи, продължаваха да седят невъзмутимо на седалките. Всичките бяха от Подразделение 269, най-секретната елитна израелска част.

Петима от командосите бяха въоръжени с автомати МП-5. Шестият държеше снайперова пушка „ПСГ-1“.

Старозаветният кивот бе положен в центъра на товарния отсек в голям пластмасов контейнер. Във втори, по-малък, бяха ритуалните одежди.

Шерев не си бе направил труда да информира своето правителство за намерението да отнесе кивота в Америка, най-вече от съображения за сигурност.

Щом самолетът кацна, свалиха контейнерите. Четирима от командосите заеха отбранителна позиция, останалите двама охраняваха кивота. Шерев беше неприятно изненадан, че никой не ги очаква. След минута самолетът се издигна във въздуха.

С глух шум се отмести металната врата на асансьора. Шерев се поколеба. Усещаше миризмата на соления океан. Самолетът се отдалечи и над нефтената платформа легна мрачна тишина.

Шерев с неохота пристъпи към отворената врата, посочи снайпериста и му даде знак с палец нагоре. Командосът кимна и се изкатери на близката кула, откъдето можеше да наблюдава всичко наоколо. Натовариха контейнерите, вратата се затвори и асансьорът потегли надолу.

След малко кабината спря.

Шерев изруга, когато чу шум зад гърба си — иззад преградата, която бе сметнал за стена на кабината. Обърна се и измъкна пистолета. Виждаше очертанията на човек, скрит зад нещо като маса, която закриваше долната половина на отвора.

А зад непознатия… Шерев държеше пръст на спусъка, но онова, което видя зад силуета, го накара да замръзне от ужас. Миг по-късно предметът, който бе взел за маса, подскочи като пружина; предният му ръб се оказа издялан от черен заточен метал.

Ръбът удари Шерев в корема, разряза го през средата, без да се затруднява при преминаването през хрущяли и кости, и продължи към другия край на кабината. Горната част на тялото падна върху сандъка с кивота. Петимата командоси също бяха посечени през средата, без дори да успеят да открият огън. Всичко приключи за по-малко от секунда.

Въпреки огромната болка Шерев остана в съзнание още няколко секунди, колкото да осъзнае, че умира. В тези ужасни мигове умът му продължаваше да възпроизвежда картината, която бе зърнал зад гърба на непознатия. Докато последният дъх напускаше дробовете му, той продължаваше да трепери от страх, какъвто не бе изпитвал и в най-ужасните си кошмари. Съвсем накрая го споходи облекчението, че ще потъне в забрава и никога вече няма да стане свидетел на тази ужасяваща картина.

Еверест

Търкот спря в подножието на Втората стъпка и погледна нагоре. Близо стотина метра. Невъзможно. Той присви очи и изтри заскрежените си очила. Едва сега забеляза, че в стената са забити клинове — на около четири стъпки разстояние. Пресегна се, все още не вярващ на очите си, и докосна най-долния. Почти машинално посегна надолу, измъкна въжето и го закачи за клина. Проби си стъпало в заледената стена, издърпа се нагоре и се закачи за следващия клин.

Когато погледна надолу, забеляза, че Муалама го наблюдава от подножието на стената. Откакто бяха напуснали Щатите, африканецът бе странно мълчалив и потиснат. Заради огромното напрежение в планината Търкот не бе обръщал досега внимание на поведението на бившия Наблюдател. Струваше му се, че не е сега моментът да се тревожи за него. Той се обърна и продължи да се катери по стената.

Циан Лин

Артад опря ръце на пирамидата и почти веднага бе погълнат от златистото сияние. Силите му се бяха приземили в Турция и вече приближаваха пещерата, където се намираше вторият кораб-майка и което бе по-важно — Главният страж.

Изненадващото използване на ядрено оръжие от американците в Южна Корея бе довело до затварянето на западния коридор. Все още отделни бойни части си проправяха път през източната долина, но доста по-бавно. Не това безпокоеше Артад. Цялата кампания служеше само за отвличане на вниманието. Както и в Тайван, където неговите войски притискаха постепенно тайванските сили. Съжаляваше само, че не е пратил Че Ю с кортадите на Арарат. Ето защо изпрати заповед подвижният генератор на силово поле да бъде разтоварен и прехвърлен върху наземен транспорт, а Че Ю да се върне в Циан Лин за негова лична употреба. Разполагаше с още „летящи дракони“, които можеха да бъдат сглобени от неговите кортади.