Робърт Дохърти - Зона 51 - Екскалибур

— На дълбочина за изстрелване — обяви офицерът от ракетното. — Подводни цели, разстояние петдесет и две мили.

— Сканиране на повърхността — нареди капитанът.

— Множество цели на сто и осемдесет градуса, разстояние осемдесет и седем мили. Два самолетоносача. Курс същият като на „призраците“.

Плененият флот. Значи не бяха успели да ги измамят. За щастие двете подводници бяха твърде напред и вероятно извън силовия щит.

— Четирийсет и три мили — докладва офицерът от ракетното. — Въведох курса на пресичане за МК-48, но засекат ли изстрелването… — Той остави изречението недовършено.

— Трябва да извършим запуск още сега — отвърна капитанът.

— Сър, те са извън обсег.

— Чуйте какъв е планът — заговори капитанът. Докато издаваше една след друга заповеди, екипажът се оживи и премина към действие.

— Трийсет и пет мили — обяви офицерът и премести стрелковия бутон в позиция „готовност“.

Капитанът бръкна под ризата си и извади ключа си за задействане на пусковата система.

— Зареди — нареди той. И двамата мъже завъртяха ключовете едновременно. — Пуск! — обяви капитанът.

Подводницата се разтърси, когато двете торпеда префучаха през тръбите, следвани от залповото изстрелване на половин дузина ракети „Томахок“.

— Потапяне — нареди капитанът веднага след като бе изстреляна и последната ракета.

— Двайсет и две мили — докладва офицерът.

— Да видим сега колко ги бива тия извънземни машинки — промърмори под нос капитанът, докато „Сийулф“ се насочваше към дъното. Звукът от ракетите би трябвало да прикрие шума на изстреляните торпеда, които бяха програмирани за най-ниската си и безшумна скорост. Докато ракетите описваха широка дъга в небето, торпедата поеха под прав ъгъл — към изчислените координати за среща с цели.

— Потапяне, скорост седемнайсет мили. Време до попадението на ракетите — две минути.

На по-малко от осемдесет и седем мили югоизточно от „Сийулф“ Плененият флот се носеше с флагманска скорост. От двете страни на „Джар Вайкинг“, който се готвеше да завърши моделирането на поредните клонове на „Спрингфийлд“, плаваха суперсамолетоносачите, а отпред бе възкръсналата „Аризона“, на чийто мостик стоеше капитан Локхарт. Тя беше получила доклада от предно разположените подводници за изстрелването на ракетите и сега екипажът й проследяваше траекторията им.

— Изстреляйте примамка — заповяда капитанът на „Сийулф“.

От тръбата на горната палуба бе изхвърлен малък разгъваем макет на подводница. Примамката се издигна на петдесетина метра и бавно започна да кръжи — издаваше същите сигнали, каквито генерираха подводниците от клас „Лос Анжелис“.

— Изравнете плаването — нареди капитанът, след като се спуснаха на дълбочина две хиляди метра.

— Осем цяло и седем мили — докладва офицерът от ракетното. — Има промяна в курса по посока към примамката.

— Торпедата?

— Държат същата посока. — Въпреки всички сложни уреди на борда офицерът следеше оставащото време по ръчния си хронометър. — Ракети на пет секунди от целта.

Локхарт първа видя експлозиите, когато шест ракети една след друга се блъснаха в силовия щит на половин миля пред тях. Полето погълна енергията от взрива и после отново се възцари тишина.

Нови две модифицирани подводници от клас „Лос Анжелис“ се измъкнаха от вътрешността на „Джар Вайкинг“ и се присъединиха към постоянно нарастващия Пленен флот.

— От сонарното докладваха за отваряне на торпедните шлюзове — съобщи офицерът и погледна хронометъра. — Пет секунди.

Капитанът кимна. Беше предположил, че вражеските подводници ще атакуват „по устав“. Сега предстоеше да узнае дали е бил прав.

— Три. Две. Едно.

— Детонация! — извика капитанът.

Лишени от защита, двете вражески подводници бяха изложени на цялата разрушителна сила на торпедата, които се взривиха на по-малко от двеста метра от тях. Предположенията на капитана на „Сийулф“ за техния курс, след като засекат изстрелването на ракетите, се оказаха правилни.

Металните обшивки на подводниците бяха разкъсани и вътре нахлуха тонове вода.

— И двете цели поразени! — докладваха от сонарното.

Радостни възгласи отекнаха в командния център, но капитанът даде знак на присъстващите да замълчат.

— Тихо! — извика той. — Не забравяйте, че на борда на двете подводници вероятно е имало моряци. Наши сънародници. — Думите му оказаха нужния ефект и всички се захванаха за работа.