Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

Поразен, защото знаеше откровеността на графа и в същото време неговата ловкост Раул мълча в мрачно вцепенение.

— Няма ли да ме придружите до дома? — попита Атос.

— Извинете, господине, следвам Ви — прошепна Бражелон.

И слезе след Атос по стълбата.

— О, тъкмо съм тук — изведнъж забеляза графът, — не бих ли могъл да видя господин д’Артанян?

— Желаете ли да ви заведа в неговото помещение? — попита Бражелон.

— Да, разбира се.

— Тогава трябва да минем по другата стълба.

И те промениха пътя; но когато стигнаха до площадката на голямата галерия, Раул видя един слуга в ливреята на граф дьо Гиш, който дотича веднага, щом чу гласа му.

— Какво има? — попита Раул.

— Една бележка, господин виконте. Господин графът узна, че сте се върнали, и ви писа веднага; от един час ви търся.

Раул се приближи до Атос, за да разпечата писмото.

— Ще позволите ли, господине? — попита той.

— Четете.

„Драги Раул — пишеше граф дьо Гиш, — трябва да поговоря веднага с вас по важна работа; зная, че сте се върнали; елате по-скоро.“

Едва младият човек дочете писмото, когато един лакей в ливреята на Бъкингам излезе от галерията и като позна Раул, се приближи почтително към него.

— От страна на милорда херцог — каза той.

— О — извика Атос, — виждам, Раул, че влизате вече в действие като командир на армия; оставям ви, ще намеря сам господин д’Артанян.

— Бъдете тъй добър да ме извините, моля ви се — каза Раул.

— Да, да, извинявам ви. Довиждане, Раул. До утре ще си бъда у дома; сутринта ще замина навярно за Блоа, ако не получа някакви други заповеди.

— Господине, утре ще ви поднеса почитанията си. Атос си отиде.

Раул разпечата писмото на Бъкингам.

„Господин дьо Бражелон — пишеше херцогът, — от всички французи, които видях, вие ни харесвате най-много; ще имам нужда от вашето приятелство. Получих бележка, написана на отличен френски език. Аз съм англичанин и се страхувам, че не я разбирам достатъчно добре. Писмото е подписано от знатно име, това е всичко, което зная. Ще бъдете ли тъй любезен да дойдете при мене? Узнах, не сте се върнали от Блоа.

— Ей сега ще дойда при господаря ти — каза Раул на Гишовия слуга, като го отпрати. — След един час ще бъда у господин херцога Бъкингам — прибави той, като направи с ръка знак на пратеника от страна на херцога.

© 1975 Любен Велчев, превод от френски

Alexandre Dumas

Le Vicomte de Bragelonne ou Dix ans plus tard, 1847

Вторият том на романа е: „Още десет години по-късно — Луиз дьо Ла Валиер“.

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 29 януари 2007

Книжното тяло предостави Огнян Лашев.

Допълнителна редакция: dd, 2009

Издание:

Александър Дюма. Още десет години по-късно. Виконт дьо Бражелон

„Народна младеж“, София, 1975

Редактор Борчо Обретенов

Художник Борис Ангелушев

Худ. оформление Иван Стоилов

Художествен редактор Петър Тончев

Технически редактор Маргарита Воденичарова

Коректори Маргарита Георгиева и Лиляна Иванова

Alexandre Dumas, Le Vicomte de Bragelonne, Dix ans plus tard

A. Le Vasseur et Cie, editeurs. Paris

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2818]

Последна редакция: 2009-05-04 00:07:20

Extra rauro (лат.) — извън стените (на града). — Б. пр.

Монсеньор — титла на принцове, висши сановници и други през Средните векове. — Б. пр.

Манчини — италиански род, с които кардинал Мазарини бил в роднински връзки. Мария Манчини (1639–1715) — племенничка на Мазарини, в която бил влюбен младият крал Луи XIV. — Б. пр.

Луи XI — френски крал (1461–1483), които възстановил пощата — древен институт на Римската империя. — Б. пр.

Катерина Медичи (1519–1589) — френска кралица от флорентинския род Медичи. Тя била главна организаторка и вдъхновителка за масовото избиване на хугенотите — Вартоломеевата нощ (24 август 1572 година). — Б. пр.

Маршал д’Анкр — Кончино Кончини, любимец на Мария Медичи, която го наградила с титлата маркиз д’Анкр и званието маршал на Франция, макар че не е участвувал в нито едно сражение. — Б. пр.

Surintendant des finances — такава била титлата, създадена от Филип Хубави за Ангеран дьо Марини през 1300 год. Тя се задържала до времето на Фуке, герой на тоя роман, и била унищожена, когато Фуке паднал в немилост през 1661 год. Тук в превода Ще се запазва думата „суперинтендант“ или ще се предава с думите министър и министър на финансите. — Б. пр.