Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

— Господин графът е долу, под заповедите на ваше величество.

— Нека се качи.

След пет минути Атос влезе при Луи XIV.

Кралят го прие с тая любезна благосклонност, която прилагаше с необикновен за възрастта му такт, за да спечелва хората, които не можеше да победи с обикновени благоволения.

— Графе — каза кралят, — позволете ми да се надявам, че идвате да ме молите за нещо.

— Няма да скрия това от ваше величество — отговори графът, — действително идвам като молител.

— Да видим! — рече кралят весело.

— Аз моля не за себе си, всемилостиви господарю.

— Толкова по-зле! Във всеки случай, графе, аз ще направя за покровителствуваното от вас лице това, което не ми позволявате да направя за вас.

— Ваше величество ме утешава… Аз дойдох да говоря с краля за виконт дьо Бражелон.

— Графе, това е все едно, че говорите за вас.

— Съвсем не, всемилостиви господарю… Това, което искам да помоля за него, не мога да желая за себе си. Виконтът възнамерява да се жени.

— Той е още млад, но няма значение… Личен човек е, аз ще му намеря жена.

— Той си е намерил годеница, всемилостиви господарю, и моли само за съгласието на ваше величество.

— Ах, значи е необходимо само да се подпише сватбен договор ли?

Атос се поклони.

— Избраната годеница богата ли е и заема ли такова положение, което ви харесва?

Атос се поколеба за миг.

— Годеницата е почетна госпожица — отвърна той, — но не е богата.

— Това нещастие е поправимо.

— Ваше величество ме преизпълва с благодарност; все пак моят крал ще ми позволи да направя една забележка.

— Моля ви се, графе.

— Както изглежда, ваше величество говори за намерението си да даде зестра на тая млада госпожица?

— Да, разбира се.

— И това би било последица от пристигането ми в Лувър? Аз ще бъда много опечален от това, всемилостиви господарю.

— Моля, без излишна чувствителност, графе. Как се казва годеницата?

— Това е — студено каза Атос — госпожица дьо ла Бом Льоблан дьо Ла Валиер.

— Ах — рече кралят, като се мъчеше да си спомни това име, — помня: маркиз дьо Ла Валиер…

— Да, всемилостиви господарю, това е дъщеря му.

— Умря ли той?

— Да, всемилостиви господарю.

— И вдовицата му се омъжи повторно за господин дьо Сен Реми, домоуправител на вдовствуващата принцеса, нали?

— Ваше величество е осведомен добре.

— Така, така!… Нещо повече: младото момиче постъпи като почетна госпожица при младата принцеса.

— Ваше величество знае по-добре от мене цялата история.

Кралят помисли още и като погледна крадешката доста загриженото лице на Атос, каза:

— Графе, струва ми се, че тая госпожица не е много красива, нали?

— Наистина не зная — отговори Атос.

— Аз я видях: тя съвсем не ме порази.

— Тя има кротък и скромен зид, но малко красота, всемилостиви господарю.

— Обаче има хубава руса коса.

— Струва ми се, да.

— И доста хубави сини очи.

— Тъй е.

— Значи по отношение на хубостта нищо необикновено. Да преминем на парите.

— От петнадесет до двадесет хиляди ливри зестра най-много, всемилостиви господарю, но влюбените са безкористни; самият аз не отдавам много значение на парите.

— На излишъка, искате да кажете; но необходимото е нещо важно. С петнадесет хиляди ливри зестра, без собственост, една жена не може да съществува при двора. Ние ще допълним недостига; искам да направя това за Бражелон.

Атос се поклони. Кралят забеляза отново студенината му.

— Сега от парите да преминем към произхода — каза Луи XIV. — Дъщеря на маркиз дьо Ла Валиер, добре; но имаме добрия Сен Реми, което малко влошава работата… Наистина, той е втори баща, но все пак това разваля впечатлението. А вие, графе, както ми се струва, държите много на чистотата на вашия род.

— Всемилостиви господарю, аз държа само на моята преданост към ваше величество.

Кралят млъкна отново.

— Знаете ли, господине — каза той, — вие ме учудвате много още от началото на разговора ни. Идвате при мене с молба да дам съгласието си за тоя брак, а изглеждате много огорчен, като се обръщате с тая молба. О, колкото и да съм млад, аз се лъжа рядко, защото с едни хора карам дружбата ми да служи на разума, с други се обръщам към помощта на недоверието, която удвоява прозорливостта. Повтарям, вие молите без желание.

— Е добре, всемилостиви господарю, това е вярно.

— Тогава съвсем не ви разбирам. Откажете.

— Не, всемилостиви господарю: аз обичам Бражелон с всички сили на душата си; той е влюбен в госпожица дьо Ла Валиер, вижда рай в бъдещето с нея; аз не съм от тия хора, които разбиват илюзиите на младостта. Тоя брак не ми се харесва, но аз моля много ваше величество да се съгласите колкото се може по-скоро на него и да създадете по такъв начин щастието на Раул.