Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

Когато лакеят произнесе името му, кралицата, облакътила се на масата, обхванала глава с ръцете си, стана и прие с усмивка изящния и почтителен поклон на младия англичанин.

Ана Австрийска беше още хубава. Всички знаят, че в тая вече напреднала възраст нейните дълги пепеляви коси, хубави ръце и аленочервени устни будеха възхищението на тия, които я виждаха.

Сега, напълно отдала се на спомена, който възкресяваше миналото в сърцето й, тя беше също тъй хубава, както в дните на младостта си, когато дворецът й се отваряше, за да приеме младия и страстен баща на Бъкингам, нещастника, който живя само за нея и умря с името й на устните.

И така, Ана Австрийска прикова върху Бъкингам такъв нежен поглед, в който можеше да се прочете едновременно благосклонността на майчината обич и нещо нежно, напомнящо кокетството на влюбена.

— Всемилостива господарке — почтително каза Бъкингам, — ваше величество сте желаели да говорите с мене?

— Да, милорд — отговори кралицата на английски. — Заповядайте, седнете.

Благоволението, което оказваше Ана Австрийска на младия човек, и милувката на родния език, който херцогът не беше чувал след пристигането си във Франция, развълнуваха дълбоко душата му. Той разбра веднага, че кралицата ще го помоли за нещо.

След като отдаде първите мигове на неволното, непреодолимо вълнение, кралицата се усмихна весело.

— Господине — каза тя на френски, — как намирате Франция?

— Прекрасна страна, всемилостива господарке. — отговори херцогът.

— Виждали ли сте я по-рано?

— Да, веднъж, всемилостива господарке.

— Но, като всеки добър англичанин, предпочитате Англия, нали?

— Аз обичам повече моята родина, отколкото родината на французите — отговори херцогът. — Но ако ваше величество ме попита де предпочитам да живея, в Лондон или в Париж, ще отговоря: в Париж.

Ана Австрийска забеляза с каква жар бяха казани тия думи.

— Казваха ми, милорд, че в родината си имате прекрасни имения, че живеете в разкошен и древен дворец.

— Да, дворецът на баща ми — отвърна Бъкингам и наведе очи.

— Това са скъпоценни придобивки и спомени — каза кралицата, като засегна неусетно спомените, с които хората не се разделят тъй лесно.

— Действително — съгласи се херцогът, като се поддаде на меланхолното влияние на това въведение, хората със сърце мечтаят толкова, когато мислят за миналото или бъдещето, колкото и когато мислят за настоящето.

— Така е — тихо каза кралицата. — От това следва — прибави тя, — че вие, милорд, който сте човек със сърце, ще напуснете скоро Франция… за да се отдадете на вашите богатства, на вашите реликви.

Бъкингам вдигна глава.

— Не мисля такова нещо, всемилостива господарке — каза той.

— Как?

— Напротив, мисля да напусна Англия и да се преселя във Франция.

Сега дойде ред на Ана Австрийска да прояви учудването си.

— Как? — каза тя. — Значи вие сте в немилост при новия крал?

— Напротив, всемилостива господарке, негово величество ме удостоява с безгранична благосклонност.

— Невъзможно е богатството ви да се е намалило — продължи кралицата. — Разправяха, че то е много голямо.

— Богатството ми, всемилостива господарке, не е било никога в по-цветущо състояние.

— Значи тогава някаква тайна причина ви ръководи?

— Не, всемилостива господарке — живо отговори Бъкингам, — в причината на моето решение няма нищо тайно. Харесва ми животът във Франция, харесва ми дворът, пълен с вкус и учтивост; най-после, всемилостива господарке, обичам тия донейде искрени удоволствия, които не са присъщи на моята родина и които се намират във Франция.

Ана Австрийска се усмихна хитро.

— Искрени удоволствия! — каза тя. — А вие добре ли вникнахте в тая искреност, господин Бъкингам?

Херцогът измънка нещо.

— Не може да има достатъчно искрено удоволствие — продължи кралицата, — което би могло да попречи на човек с вашето положение…

— Всемилостива господарке — прекъсна я херцогът, — струва ми се, че ваше величество настоява много на тая точка.

— Тъй ли намирате, милорд?

— Не искам да обидя ваше величество, но вие, всемилостива господарке, превъзнасяте за втори път прелестите на Англия за сметка на очарователния живот във Франция.

Ана Австрийска се приближи до младия човек, сложи хубавата си ръка върху рамото му, което потрепери от тоя допир, и каза:

— Господине, повярвайте ми, нищо не може да се сравни с живота в родната страна. На мене много често ми се е случвало да съжалявам за Испания. Аз живях дълго време, милорд, много дълго време за жена но признавам си, че не е минало нито една година, без да съжалявам за Испания.