Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

Кралицата майка почти се гордееше, когато виждаше, че при нея влиза начумерено лице с бледи бузи и зачервени очи, и веднага разбираше, че трябва да даде помощ на по-слабия и по-бунтовния.

И така, както казахме, тя пишеше, когато негово височество влезе в молитвената й стая не със зачервени очи, не с бледи бузи, но разтревожен, ядосан, раздразнен.

Той целуна разсеяно ръцете на майка си и седна, преди тя да му позволи.

Като се имат предвид строгите правила на етикета, установени при двора на Ана Австрийска, това нарушение на благоприличието беше знак на дълбоко вълнение, особено от страна на Филип, който обичаше да прекалява с уважението си.

— Но щом той явно нарушаваше приетото от него правило, това значеше, че се е случило нещо важно.

— Какво ви е, Филип? — попита Ана Австрийска, като се обърна към сина си.

— О, всемилостива господарке, много се събра — промърмори принцът с печален вид.

— Наистина вие приличате на много загрижен човек — каза кралицата, като остави перото в мастилницата.

Филип се намръщи, но не отговори.

— Но във всичко, което изпълва ума ви — продължи Ана Австрийска, — все пак трябва да има нещо, което да ви вдъхва повече грижи от всичко останало, нали?

— Да, така е, всемилостива господарке.

— Слушам ви.

Филип отвори уста, за да даде път на всички оплаквания, които тегнеха на ума му и сякаш чакаха само изход, за да се излеят.

Но изведнъж млъкна и всичко, което изпълваше сърцето му, се сведе към една въздишка.

— Хайде, Филип, хайде, повече твърдост — каза кралицата майка. — Когато се оплакват от нещо, това „нещо“ почти винаги излиза човек, който пречи, нали?

— Съвсем не казвам това, всемилостива господарки.

— За кого искате да говорите? Хайде, кажете накратко.

— Работата е там, всемилостива господарке, че това, което искам да кажа, е от много деликатно естество.

— Ах, боже мой!

— Без съмнение, защото най-сетне една жена…

— А, вие искате да говорите за нейно височество? — попита кралицата майка с живо любопитство.

— За нейно височество ли?

— За вашата жена, естествено.

— Да, да, разбирам.

— Е добре, ако искате да ми говорите за нейно височество, сине мой, не се стеснявайте. Аз съм ви майка, а нейно височество е чужда за мене. Все пак, тъй като тя ми е снаха, бъдете уверен, че ще изслушам с интерес, дори само заради вас, всичко, което ще ми кажете за нея.

— Кажете на свой ред, всемилостива господарке — рече Филип, — не сте ли забелязали нещо?

— Нещо, Филип?… Вие казвате думи с плашеща неяснота… Нещо, и от какво естество е това нещо?

— С една дума, нейно височество е хубава.

— Да, разбира се.

— Но не е кой знае каква хубавица.

— Не, но като порасне, тя може да се разхубави необикновено. Вие видяхте как само за няколко години лицето й се промени. Е добре, тя ще се развива все повече и повече; все пак е на шестнадесет години. На петнадесет години и аз бях много слаба; във всеки случай нейно височество е хубава дори и сега.

— Следователно може да бъде забелязана.

— Без съмнение, дори на обикновена жена обръщат внимание, а още повече на принцеса.

— Тя е добре възпитана, всемилостива господарке, нали?

— Кралица Анриет, майка й, е малко студена, малко придирчива, но е жена с добри чувства. Възпитанието на младата принцеса може да е било пренебрегнато, но смятам, че моралните й устои са добри: поне такова беше мнението ми за нея през време на пребиваването и във Франция; след това тя се върна в Англия и не зная какво е станало. Какво искате да кажете?

— Е, боже мой, искам да кажа, че някои малко лекомислени глави се замайват лесно от благоденствието.

— Е добре, всемилостива господарке, вие казахте, това, което мислех: струва ми се, че принцесата има малко лекомислена глава.

— Не би трябвало да се преувеличава, Филип: тя е остроумна и има известна доза кокетство, което е много естествено у една млада жена. Но, сине мой, у високопоставените личности тоя недостатък е от полза за един двор. Една малко кокетна принцеса придава обикновено блясък на двора си; една нейна усмивка извиква навсякъде разкош, остроумие и дори храброст; благородниците се сражават по-добре за принц, жената, на който е хубава.

— Много благодаря, всемилостива господарке — каза Филип раздразнено; — наистина майко, вие ми рисувате много тревожни картини.

— В какво отношение? — попита кралицата с престорена наивност.

— Вие знаете, всемилостива господарке — печално каза Филип, — вие знаете, че имах отвращение към брака.