Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

— Наистина, господине — рече Ана Австрийска, — вие строите пирамиди на иглени върхове. Пазете се. Питам ви, какво лошо има в това, че един човек дава на съотечественицата си рецепта за нов парфюм? Вашите странни понятия, кълна ви се, будят в мене тежки спомени за баща ви, който често ми причиняваше страдания със своята несправедливост.

— Без съмнение бащата на херцог Бъкингам е бил по-сдържан и по-почтителен от сина си — безразсъдно рече Филип, без да вижда, че грубо засяга сърцето на майка си.

Кралицата побледня и притисна към гърдите конвулсивно стиснатата си ръка, но бързо се съвзе и каза:

— С една дума, вие дойдохте тук с някакво намерение, нали?

— Разбира се.

— Обяснете се тогава.

— Аз дойдох, всемилостива господарке, с намерение да ви се оплача и да ви предупредя, че няма да търпя нищо от страна на херцог Бъкингам.

— Няма да търпите нищо?

— Не.

— Какво ще правите?

— Ще се оплача на краля.

— А какво искате да ви отговори кралят?

— Тогава — каза негово височество с израз на свирепа решителност, която тъй чудно противоречеше на обикновената кротост на лицето му, — тогава ще се разправя сам с него.

— Какво наричате „ще се разправя сам с него?“ — попита Ана Австрийка с известен ужас.

— Искам херцог Бъкингам да остави на мира нейно височество; искам херцог Бъкингам да напусне Франция и ще го уведомя за волята си.

— Вие няма да го уведомявате за нищо, Филип — каза кралицата, — защото ако постъпите така, ако нарушите до такава степен гостоприемството, аз ще помоля краля да вземе строги мерки срещу вас.

— Вие ме заплашвате, майко! — извика Филип жално. — Вие ме заплашвате, когато се оплаквам!

— Не, не ви заплашвам; просто слагам преграда на вашата буйност. Казвам ви, че като вземете сурови мерки срещу херцог Бъкингам или всеки друг англичанин, че като постъпите дори малко неучтиво, вие ще посеете много печални разногласия между Франция и Англия. Какво, един принц, брат на френския крал, не може да скрие оскърбление, дори истинско, когато е изправен пред лицето на политическата необходимост?

Филип направи движение.

— Впрочем — продължи кралицата — оскърблението не е нито истинско, нито възможно; целият въпрос се свежда само до смешна ревност.

— Всемилостива господарке, аз зная това, което зная.

— А аз — каквото и да знаете — ви призовавам към търпение.

— Аз не съм никак търпелив, всемилостива господарке.

Кралицата стана — студена, вкаменена, официална.

— Тогава изявете волята си — каза тя.

— Аз съвсем не изявявам воля, всемилостива господарке; само изказвам желания. Ако херцог Бъкингам не се отстрани сам от дома ми, ще му забраня Да идва у мене.

— Тоя въпрос ще отнесем до краля — каза Ана Австрийска с развълнуван глас и натежняло сърце.

— Но, всемилостива господарке — извика Филип, като плесна ръце, — бъдете не кралица, а моя майка, тъй като ви говоря като син; моят разговор с херцог Бъкингам ще отнеме само няколко минути.

— Аз ви забранявам именно тоя разговор, господине — каза кралицата с предишната властност. — Това не е достойно за вас.

— Е добре, така да бъде, аз няма да изляза открито, но ще изявя волята си на нейно височество.

— О — рече Ана Австрийска с меланхолията на спомена, — никога не тиранизирайте една жена, сине мой; никога не давайте прекалено повелително заповеди на вашата. Победената жена не винаги е убедена.

— Какво да правя тогава?… Ще се посъветвам с хората около мене.

— Да, с вашите лицемерни съветници, с вашия кавалер дьо Лорен, с вашия дьо Вард… Оставете на мене да действувам, Филип. Вие желаете херцог Бъкингам да се отстрани, нали?

— Колкото се може по-скоро, всемилостива господарке.

— Е, тогава изпратете херцога при мене, сине мой! Усмихвайте му се, не се издавайте пред жена си, пред краля, пред никого. Вземайте съвети само от мене. Уви, аз зная какво е семеен живот, смущаван от съветници.

— Ще се подчиня, майко.

— И ще бъдете доволен, Филип. Намерете ми херцога.

— О, това не е никак мъчно.

— Де е той, според вас?

— Ей богу, пред вратата на нейно височество: чака я да стане. Това е извън всяко съмнение.

— Добре — спокойно каза Ана Австрийска. — Бъдете така любезен да кажете на херцога, че го моля да дойде да ме види.

Филип целуна ръка на майка си и отиде да търси херцог Бъкингам.

Подчинил се на изпратената му покана, милорд Бъкингам се представи на кралицата майка половин час след излизането на херцог д’Орлеан.