Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

— Кълна ви се, че тук заповядвам само аз; кълна ви се, че не само никой няма да се смее, няма да се хвали, но че дори никой няма да наруши дълга си към почитта, която вашето високо положение налага. Разчитайте на мене, милорд, както аз разчитах на вас.

— Вие не ми давате никакви обяснения, всемилостива господарке; аз съм огорчен, аз съм в отчаяние; утехата, колкото сладка и пълна да бъде, няма да ми се види достатъчна.

— Приятелю, знаехте ли майка си? — попита кралицата с галеща усмивка.

— О, много малко, все милостива господарке; но помня, че тая благородна жена ме покриваше с целувки и сълзи, когато плачех.

— Вилиърз — прошепна кралицата, като обви ръка около шията на младия човек, — аз съм майка за вас и повярвайте ми, никой никога няма да накара моя син да плаче.

— Благодаря ви, всемилостива господарке, благодаря ви! — разчувствувано каза младият човек, като се задушаваше от вълнение. — Чувствувам, че в сърцето ми има още място за по-нежно, по-благородно чувство от любовта.

Кралицата майка го погледна и му стисна ръката.

— Вървете — каза тя.

— Кога трябва да замина? Дайте заповед!

— Отложете малко заминаването, милорд — продължи кралицата. — Вие заминавате, но ще изберете сам деня… И така, вместо да заминете днес, както сигурно бихте желали, или утре, както очакват, заминете други ден вечерта; само обявете още днес за своето решение.

— Моето решение — прошепна, младият човек.

— Да, милорд.

— И… няма да се върна никога във Франция? Ана Австрийска се замисли за малко, отдаде се изцяло на тоя печален размисъл.

— Ще ми бъде приятно — каза тя, — ако се завърнете в деня, когато ще ида да спя вечния си сън в Сен Дени при краля, моя съпруг.

— Който ви накара толкова да страдате! — каза Бъкингам.

— Който беше крал на Франция — възрази кралицата.

— Всемилостива господарке, вие сте пълна с добрина, вие тънете в благоденствие, вие живеете в радост, предстои ви още дълги години живот.

— Е добре, в такъв случай няма да дойдете скоро — рече кралицата, като се опита да се усмихне.

— Аз няма да се върна — тъжно каза Бъкингам, — макар и да съм млад.

— О, бог е милостив…

— Смъртта, всемилостива господарке, не държи сметка за годините; тя е безпристрастна: умират млади, живеят стари.

— Милорд, оставете мрачните мисли; ще ви зарадвам. Елате след две години. По очарователното ви лице виждам, че мислите, които днес ви правят тъй мрачен, ще отпаднат след по-малко от шест месеца; следователно те ще бъдат мъртви и забравени в срока, който ви определям.

— Струва ми се, че вие съдехте по-добре за мене преди малко, всемилостива господарке — възрази младият човек, — когато казвахте, че на нас, Бъкингамови, времето не действува.

— Мълчете, о, мълчете! — каза кралицата, като целуна херцога по челото с нежност, която не можа да потисне. — Вървете, вървете, не ме разстройвайте, не се забравяйте повече! Аз съм кралица, вие сте поданик на английския крал. Кралят Чарлз ви чака. Сбогом, Вилиърз! Farewell 37 37 Farewell (англ.) — сбогом. — Б. пр. , Вилиърз!

— For ever! — отговори младият човек.

И излезе бързо, като преглътна сълзите си. Ана притисна ръце до челото си. След това се погледна в огледалото и прошепна:

— Каквото и да казвате, жената си остава винаги млада; в някое кътче на сърцето си тя е винаги на двадесет години.

Раул и граф дьо Ла Фер пристигнаха в Париж вечерта на същия ден, в който Бъкингам води тоя разговор с кралицата майка.

Щом пристигнаха, графът помоли чрез Раул за аудиенция при краля.

Една част от деня кралят прекара с принцесата и придворните дами в разглеждане на лионските тъкани, които беше подарил на снаха си. След това беше придворният обяд. После играта на карти и, както винаги, в осем часа кралят стана от игралната маса и се оттегли в кабинета си, за да работи с господин Колбер и господин Фуке.

В същата минута, когато двамата министри излизаха, Раул беше в предната стая.

Кралят го забеляза през полуотворената врата.

— Какво иска господин дьо Бражелон? — попита той.

Младият човек се приближи.

— Всемилостиви господарю — отговори той; — моля за аудиенция за господин граф дьо Ла Фер, който пристигна от Блоа с голямото желание да поговори с ваше величество.

— До играта и вечерята ми остава още един час — каза кралят. — Господин дьо Ла Фер готов ли е?