Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

— Кажете, графе, а тя обича ли го?

— Ако ваше величество желае да му кажа истината, ще отговоря, че не вярвам в любовта на госпожица дьо Ла Валиер; тя е млада, тя е дете, тя е опиянена; насладата да вижда двора и честта да служи на нейно височество ще уравновесят в главата й тая частица нежност, която може би живее в сърцето й; следователно това ще бъде брак, каквито ваше величество вижда често при двора. Но Бражелон иска да се ожени за нея; така да бъде.

— Но вие не приличате на тия отстъпчиви бащи, които стават роби на децата си — забеляза кралят.

— Всемилостиви господарю, аз имам воля срещу злите, но нямам сили срещу хората със сърце. Раул страда, той скърби; неговият обикновено свободен ум е натежал и се е помрачил; аз не искам да лишавам ваше величество от услугите, които той може да принесе на господаря си.

— Разбирам ви — каза кралят — и главно разбирам сърцето ви.

— Тогава — отвърна графът — няма нужда да казвам на ваше величество, че целта ми е да направя щастливи тия деца или по-скоро това дете.

— И аз искам като вас щастието на господин дьо Бражелон.

— И така, всемилостиви господарю, аз чакам само подписа на ваше величество. Раул ще има честта да се яви пред вас и да получи съгласието ви.

— Вие се лъжете, графе — твърдо каза кралят; — аз току-що ви казах, че искам щастието на виконта; ето защо в тая минута се противопоставям на брака му.

— Но, всемилостиви господарю — извика Атос, — ваше величество ми обеща…

— Не това, графе; това не ви обещах, защото то противоречи на намеренията ми.

— Разбирам всичко, разбирам благосклонността и великодушието в намеренията на ваше величество спрямо мене; но се осмелявам да ви напомня, всемилостиви господарю, че поех задължението да дойда като посланик.

— Един посланик, графе, иска често, но не винаги получава исканото.

— Ах, всемилостиви господарю, какъв удар за Бражелон!

— Аз ще нанеса удара, аз ще поговоря с виконта.

— Любовта, всемилостиви господарю, е непреодолима сила.

— На любовта може да се устои; уверявам ви в това, графе.

— Да, когато човек има кралска душа, вашата душа, всемилостиви господарю.

— Не се безпокойте за това. Аз имам планове за Бражелон; не казвам, че няма да се ожени за госпожица дьо Ла Валиер; но съвсем не искам да се ожени толкова млад; съвсем не искам да се ожени за нея, преди тя да се издигне, а той, от своя страна, да заслужи моето благоволение, такова благоволение, каквото аз искам да му окажа. С една дума, графе, искам да почакат.

— Всемилостиви господарю, още веднъж…

— Господин графе, според вашите думи, вие дойдохте при мене за услуга, нали?

— Да, разбира се.

— Е добре, направете ми и вие услуга: да не говорим повече за това. Възможно е скоро да започна война; ще имам нужда от неженени благородници. Аз бих се поколебал да изпратя под куршумите и под оръдията един женен мъж, баща на семейство; бих се поколебал също, заради Бражелон, да дам без уважителна причина зестра на неизвестно младо момиче: това би посяло завист сред моите благородници.

Атос се поклони и не отговори нищо.

— Това ли е всичко, което искахте от мене? — прибави Луи XIV.

— Абсолютно всичко, всемилостиви господарю, и имам чест да се сбогувам с ваше величество. Но трябва ли да предупредя Раул?

— Спестете си това безпокойство, спестете си тая неприятност. Кажете на виконта, че утре при ставането ми ще го приема и ще говоря с него. А довечера, графе, вие ще играете на карти с мене.

— Аз съм с пътнически костюм, всемилостиви господарю.

— Надявам се, че ще дойде ден, когато вие няма да ме напускате, графе. Скоро монархията ще бъде изградена по такъв начин, че да дава достойно гостоприемство на всички хора с вашите заслуги.

— Всемилостиви господарю, ако един крал е велик в сърцето на поданиците си, няма значение в какъв дворец живее той, тъй като е обожаван в храм.

Като каза това, Атос излезе от кабинета и видя Бражелон, който го чакаше.

— Е какво, господине? — попита младият човек.

— Раул, кралят е много добър към нас, може би не в тоя смисъл, както си мислите, но е добър и великодушен към нашия род.

— Господине, вие имате лошо известие за мене — каза младият човек, като побледня.

— Утре сутринта кралят ще ви каже, че това не е лошо известие.

— Но най-после, господине, кралят не подписа ли?

— Кралят иска сам да напише договора ви, Раул, и желае да го състави съвсем подробно, за което сега няма време. Сърдете се по-скоро на вашето нетърпение, отколкото на доброто желание на краля.