Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

— А, но тоя път вие ме плашите. Значи имате сериозно оплакване срещу нейно височество?

— Сериозно — съвсем не казвам това.

— Тогава променете това разстроено лице. Ако се покажете така у вас, внимавайте, ще ви вземат за много нещастен съпруг.

— Всъщност — отговори Филип — аз не съм доволен съпруг и искам да се знае това.

— Филип! Филип!

— Бога ми, всемилостива господарке, ще ви кажа откровено: съвсем не съм очаквал такъв живот, какъвто ми създават.

— Обяснете се.

— Жена ми не е никога моя; постоянно ми се изплъзва. Сутрин — посещения, преписка, тоалети; вечер — балове и концерти.

— Вие ревнувате, Филип!

— Аз? Да ме пази бог! Предоставям на други глупавата роля на ревнив съпруг; просто съм раздразнен.

— Филип, вие укорявате жена си за невинни неща и докато нямате нещо по-сериозно…

— О, изслушайте ме. Една жена може да вдъхва безпокойство, без да бъде виновна; някои чести посещения, някои предпочитания, които младите жени излагат на показ и които могат да доведат до какво ли не най-неревнивите мъже.

— А, най-после: с голям труд го достигнахме. Чести посещения, предпочитания, чудесно! От един час се въртим наоколо и най-сетне засегнахме истинския въпрос.

— Е, да…

— Това е по-сериозно. Значи нейно височество е извършила такива грехове спрямо вас?

— Именно.

— Какво! На петия ден след сватбата жена ви предпочита пред вас някого, често посещава някого? Пазете се, Филип, вие преувеличавате вината й; който търси доказателства на всяка цена, нищо не може да докаже.

Уплашен от сериозността на майка си, принцът поиска да отговори, но можа само да измънка няколко неразбираеми думи.

— Ето че отстъпвате — каза Ана Австрийска, — предпочитам това; по такъв начин признавате грешките си.

— Не — извика Филип, — не, не отстъпвам и ще го докажа. Казах „предпочитания“, нали? Казах „чести посещения“, нали? Е добре, слушайте.

Ана Австрийска се приготви да слуша с това удоволствие на клюкарка, което винаги изпитва дори най-добрата жена, най-добрата майка, макар и кралица, когато я намесват в дребните съпружески караници.

— Е добре — продължи Филип, — кажете ми едно нещо.

— Какво?

— Защо жена ми задържа английските придворни? Кажете.

И Филип скръсти ръце, като гледаше майка си, сякаш беше убеден, че тя няма да намери отговор на тоя въпрос.

— Но — отговори Ана Австрийска — това е много просто: защото англичаните са й съотечественици, защото те похарчиха много пари, за да я придружат до Франция, защото би било много неучтиво, дори неполитично, ако отпрати внезапно представителите на благородническите родове, които не отстъпиха пред никакви жертви, за да докажат своята преданост.

— Е, майко, голяма жертва е наистина да преминеш от една отвратителна страна в една хубава държава, където с едно екю може да направиш по-голямо впечатление, отколкото другаде с четири! Голяма преданост е да изминеш сто левги, за да придружиш една жена, в която си влюбен, нали?

— Влюбен, Филип? Помислете какво говорите!

— Зная какво говоря!

— А кой е влюбен в нейно височество?

— Хубавият херцог Бъкингам… Няма ли и него да защищавате, майко?

Ана Австрийска се изчерви и се усмихна. Това име възкреси в нея толкова сладки и в същото време толкова тъжни спомени!

— Херцог Бъкингам? — промълви тя.

— Да, един от обесниците, както казваше дядо ми Анри IV.

— Бъкингамовци са предани и храбри — каза Ана Австрийска смело.

— А, хубаво, ето че майка ми защищава любовника на моята жена! — извика Филип с такъв порив, че цялото му нежно същество се потресе до сълзи.

— Сине мой, сине мой! — провикна се Ана Австрийска. — Тоя израз не е достоен за вас. Вашата жена съвсем няма любовник, а ако трябва да има, той няма да бъде херцог Бъкингам: хората от неговия род, повтарям ви, са честни и сдържани; гостоприемството е свято за тях.

— Ех, всемилостива господарке — извика Филип, — херцог Бъкингам е англичанин, а нима англичаните тачат толкова свято собствеността на френските крале?

Ана се изчерви повторно и се обърна под предлог да извади перото от мастилницата, а всъщност да скрие червенината от сина си.

— Наистина, Филип — каза тя, — вие знаете да намирате изрази, които ме смущават. Вашият гняв ви заслепява, а мене ме плаши. Е, помислете, разсъдете…

— Всемилостива господарке, няма какво да разсъждавам, аз виждам.

— А какво виждате?

— Виждам, че херцог Бъкингам не се отделя от жена ми. Той се осмелява да й прави подаръци, тя се осмелява да ги приема. Вчера тя заговори за сашета от теменуги. Нашите парфюмеристи — вие знаете това, всемилостива господарке, защото толкова пъти сте искали от тях тоя сух парфюм, без да можете да го получите, — нашите френски парфюмеристи не можаха да добият тая миризма. Е, добре, херцогът имаше в себе си саше от теменуга. Значи от него е сашето на жена ми.