Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

— Свитата на негово величество!

При тия думи, които подействуваха като гръмотевичен удар и заглушиха оркестъра, пеенето, разговорите и шума от стъпките, кардиналът и кралицата майка погледнаха изненадано краля.

Луи XIV побледня, но като видя, че офицерът на мускетарите отгатна мисълта му и я изрази в дадената заповед, стана решително от креслото си и тръгна към вратата.

— Тръгвате ли, сине мой? — запита кралицата, докато Мазарини питаше краля само с поглед, който можеше да се покаже благ, ако не беше така проницателен.

— Да, ваше величество — отговори кралят, — чувствувам се уморен и освен това бих искал да пиша тая вечер.

По устните на министъра се мярна усмивка; той освободи краля, като кимна с глава.

Тогава негово и нейно, величество побързаха да дадат заповеди на служителите си, които се появиха веднага.

Кралят се поклони, мина през залата и стигна до вратата.

На вратата отряд от двадесет мускетари, строени в две редици, чакаше негово величество.

В края на тоя отряд стоеше офицерът, безстрастен, с гола шпага в ръка.

Кралят мина и цялата тълпа се надигна на пръсти, за да го види още веднъж.

Десет мускетари разтваряха тълпата в предните стаи и по стъпалата и правеха път на краля.

Другите десет обграждаха краля и негово височество, който беше поискал да придружи негово величество.

Служителите вървяха зад тях.

Това малко шествие съпроводи краля до покоите, които бяха определени за него.

Същите тия покои беше заемал крал Анри III през времето на пребиваването си в замъка Блоа.

Негово височество беше дал заповедите си. Водени от офицера си, мускетарите навлязоха в тесния коридор, който свързваше едното крило на замъка с другото.

Тоя коридор започваше с една малка квадратна стая, мрачна дори в хубави дни.

Негово височество спря Луи XIV.

— Вие минавате, всемилостиви господарю — му каза той, — по същото място, където херцог дьо Гиз е получил първия удар с нож.

Кралят, слабо запознат с историята, знаеше за това събитие, но не знаеше нито подробностите му, нито де е станало.

— А! — рече той, като цял потрепера. И се спря.

Пред него и зад него всички се спряха.

— Херцогът, всемилостиви господарю — продължи Гастон, — беше почти на това място, където съм сега; той вървеше по посоката, по която върви ваше величество; господни дьо Лоан беше на мястото, където се намира сега вашият лейтенант на мускетарите; господни дьо Сент Малин и свитата на негово величество бяха зад него и около него. Точно тогава го удариха.

Кралят се обърна към офицера си и видя, че по войнственото му и смело лице мина облак.

— Да, отзад — промърмори лейтенантът, като с най-голямо презрение махна с ръка.

И поиска да отмине, сякаш се чувствуваше неловко между тия стени, където някога беше проникнала измяната.

Но кралят, който, както изглежда, желаеше да се учи, поиска да погледне още веднъж това зловещо място.

Гастон разбра желанието на племенника си.

— Вижте, ваше величество — рече той, като взе един факел от ръцете на господин дьо Сан Реми, — ето мястото, където той падна. Тук имаше креват; той скъса завесите му, като се мъчеше да се задържи за тях.

— Защо паркетът е вдлъбнат на това място? — попита Луи XIV.

— Защото тук протече кръвта му — отговори Гастон. — Тя проникна дълбоко в дъба и можа да бъде очистена само като изстъргаха паркета. И все пак — прибави Гастон, като приближи факела си до посоченото място, — и все пак тук остана червеникаво петно въпреки всички усилия да го премахнат.

Луи XIV вдигна глава. Може би той си спомни за тая кървава следа, която един ден му бяха показали в Лувър: беше от кръвта на Кончини, пролята от баща му краля при също такива обстоятелства.

— Да вървим! — каза той.

Шествието тръгна веднага: навярно вълнението придаде на гласа на младия монарх такъв заповеднически тон, какъвто никога не бяха забелязвали у него.

Когато стигнаха до определените за краля покои, До които можеше да се отиде и по тоя тесен коридор, и по парадната стълба откъм двора, Гастон каза:

— Нека ваше величество благоволи да се настани в тия покои, макар че са недостойни за него.

— Чичо — отговори младият монарх, — благодаря ви много за сърдечното ви гостоприемство.

Преди да излезе, Гастон се поклони на племенника си, а той от своя страна го целуна.

От двадесетте мускетари, които придружаваха краля, десет изпратиха негово височество до приемните зали, все още пълни с народ, въпреки оттеглянето на негово величество.