Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

— Имате право, Гурвил — каза той. — Пуснете Тука господин абата Фуке! — извика той на дежурещите лакеи.

След две минути на прага се показа абатът, като се кланяше ниско.

Той беше четиридесет-четиридесет и пет годишен мъж, полусвещеник полувоенен, смес от дуелист и абат. Виждаше се, че не носи шпага отстрани, но се чувствуваше, че носи пистолети.

Фуке го поздрави по-скоро като министър, отколкото като по-голям брат.

— С какво мога да ви услужа, господин абат? — попита той.

— Охо, с какъв тон ми казвате това, братко!

— С тон на човек, който е много зает, господине.

Абатът погледна злобно Гурвил, неспокойно Фуке и рече:

— Довечера трябва да платя на господин дьо Брежи триста пистола… Дълг от игра — свещен дълг.

— После? — попита Фуке смело, уверен, че абатът не би го безпокоил за такава дребна работа.

— Хиляда на месаря ми, който вече не иска да ме снабдява.

— После?

— Хиляда и двеста на шивача… — продължи абатът. — Тоя проклетник си взе обратно седем костюма от моите хора; това ме излага и любовницата ми ме заплашва да ме замени с откупчик, което би било унизително за църквата.

— Какво има още? — попита Фуке.

— Вие забелязахте, господине — смирено каза абатът, — че не искам нищо за себе си лично.

— Това е много деликатно от ваша страна, господине — възрази Фуке. — И както виждате, чакам.

— И аз не искам нищо… о, не… но не за това, че нямам нужда от нищо. Уверявам ви.

Министърът помисли малко.

— Хиляда и двеста пистола на шивача — каза той. — Това са много дрехи, струва ми се!

— Аз издържам сто души! — гордо рече абатът. — А това, мисля, не е леко.

— Защо сто души? — попита Фуке. — Нима вие сте Ришельо или Мазарини, за да имате толкова телохранители? Защо ви са тия сто души? Говорете, кажете!

— И вие питате? — извика абатът Фуке. — А как можете да задавате такъв въпрос — защо издържам сто души? А!

— Да, задавам ви тоя въпрос. Защо ви са необходими сто души? Отговорете!

— Неблагодарник! — продължи абатът, като се възбуждаше все повече и повече.

— Обяснете се най-после.

— Ах, господин суперинтенданте, лично аз имам нужда само от един камердинер, а ако бях сам, бих минал и без него. Но вие, вие, който имате толкова неприятели… сто души не ми стигат, за да ви защищавам. Сто души!… За вас са необходими десет хиляди! Аз ги издържам, за да не смее никой да издигне глас срещу вас на обществените места и на събранията; без това, господине, бихте били засипани с проклятия, бихте били унищожени от злите езици, не бихте издържали една седмица, не, дори не и една седмица, чувате ли?

— О, господин абат, аз не знаех, че във вашето лице имам такъв горещ защитник!

— Вие се съмнявате в това! — извика абатът. — Тогава слушайте какво се случи. И то вчера. На улица дьо ла Юшет един човек пазареше пиле.

— Е, добре, с какво може да ми повреди това, абате?

— Ето с какво. Пилето беше слабо. Купувачът отказа да даде осемнадесет су за него, като каза, че не желае да плати толкова за кожата на пиле, от което господин Фуке е изцедил всичката мазнина.

— После?

— Забележката — продължи абатът — предизвика наоколо смях и остроти по ваш адрес, дявол да го вземе! Събраха се безделници. Подигравачът прибави: „Дайте ми пиле, хранено от господин Колбер, тогава с удоволствие ще заплатя за него колкото поискате“. Наоколо се чуха ръкопляскания. С една дума, страшен скандал! Скандал, който принуждава един брат да си закрие лицето.

Фуке се изчерви.

— И вие го закрихте? — попита той.

— Не, работата не стигна до там, защото в тълпата се намираше един от моите хора; един новобранец, дошъл от провинцията, някой си господин дьо Менвил, към когото съм привързан. Той се промъкна през тълпата и каза на подигравача: „Дявол да го вземе, господин лоши шегобиецо, с удоволствие ще намушкам Колбер!“ На което подигравачът отвърна: „А аз с още по-голямо удоволствие ще намушкам Фуке!“

След това те измъкнаха шпагите пред пекарницата с ограда от любопитни около тях и други петстотин любопитни по прозорците.

— И как завърши тая история? — попита Фуке.

— С това, господине, че моят Менвил промуши подигравача, което направи силно впечатление на присъствуващите, и каза на пекаря: „Вземете тоя пуяк, приятелю; той е по-тлъст от вашето пиле“. Ето за какво харча доходите си, господине: поддържам семейната чест. Фуке наведе глава.

— И такива имам сто — продължи абатът.

— Добре — каза. Фуке, — дайте сметката си на Гурвил и останете тук тая вечер.