Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

— Търпение, монсеньор, вие не знаете какво представлява Колбер… Изучете го бързо. Той е от тия тъмни финансисти, които напомнят метеори: окото не ги вижда никога напълно преди катастрофалното им нахлуване; когато ги забележат, те са нанесли вече смъртоносния си удар.

— Е, Гурвил, това е много — възрази Фуке с усмивка. — Позволете ми, приятелю мой, да не се плаша тъй лесно. Метеор — господин Колбер! Дявол да го вземе! Ще разберем какъв метеор е… Дайте ми факти, а не думи. Какво е направил?

— Поръчал е две бесилки на парижкия палач — отвърна Гурвил просто.

Фуке вдигна глава и в очите му блесна светкавица. — — Сигурен ли сте в това, което казвате? — извика той.

— Ето доказателството, монсеньор.

Гурйил подаде на суперинтенданта бележка от един секретар в кметството, който беше привърженик на Фуке.

— Да, вярно е — промърмори Фуке. — Ешафодът се издига… Но кралят няма да подпише, Гурвил, няма да подпише!

— Скоро ще узная това — рече Гурвил.

— Как?

— Ако кралят подпише, довечера бесилките ще бъдат изпратени в кметството, за да бъдат издигнати утре сутринта.

— Не, не! — отново избухна Фуке. — Всички вие се заблуждавате и на свой ред ме вкарвате в заблуда. Завчера сутринта Лиодо дойде да ме види, а преди три дни клетият д’Еймери ми изпрати сиракузко вино.

— Какво доказва това? — възрази Гурвил. — Че съдебната палата се е събрала тайно, че се е съвещавала в отсъствието на обвиняемите и че цялата процедура е била извършена, когато са били арестувани.

— Значи те са вече арестувани?

— Безспорно.

— Но де, кога и как са били арестувани?

— Лиодо — вчера на разсъмване; д’Еймери — завчера вечерта, когато се е връщал от любовницата си; тяхното изчезване не е обезпокоило никого; но Колбер си свалил веднага маската и разгласил за станалото; сега за него тръбят по улиците на Париж и само вие, монсеньор, не знаете за това събитие.

Фуке се заразхожда из стаята с все повече и повече нарастваща тревога.

— Какво смятате да предприемете, монсеньор? — попита Гурвил.

— Ако всичко това е вярно, бих отишъл при краля — извика Фуке. — Но преди да отида в Лувър, ще намина в кметството. Ако присъдата е подписана, ще видим тогава!

Гурвил вдигна рамене и каза:

— О, неверие, ти си бичът на всички велики умове.

— Гурвил!

— Да — продължи той, — ти ги погубваш така бързо, както заразата убива най-здравите хора!

— Да вървим! — извика Фуке. — Нека ни отворят вратата, Гурвил.

— Внимавайте, там е абатът Фуке.

— Ах, брат ми ли е там? — рече Фуке огорчено. — Значи той е научил някоя лоша новина и по навик ми я носи с голяма радост? По дяволите, ако брат ми е, там, работите ми са наистина зле, Гурвил. Защо не ми казахте това по-рано? Тогава по-лесно щях да повярвам на всичко.

— Монсеньорът клевети господин абата — каза Гурвил със смях. — Той е дошъл, но не с лошо намерение…

— Хайде, ето че се застъпвате за него — извика Фуке, — за тоя безсърдечен, непоследователен човек, за тоя непоправим прахосник.

— Той знае, че сте богат.

— И иска разорението ми.

— Не, иска кесията ви. Нищо повече.

— Стига, стига! Сто хиляди екю месечно в продължение на две години! Дявол да го вземе! Всички тия пари излизаха от моя джоб, Гурвил!

Гурвил се засмя тихо, но многозначително.

— Да — рече суперинтендантът, — вие искате да кажете, че ги е давал кралят? Ах, Гурвил, каква лоша шега! И при това неуместна.

— Монсеньор, не се сърдете.

— Хайде де! Нека кажат на абата Фуке да си върви, сега нямам пари за него.

Гурвил направи крачка към вратата.

— Цял месец не ме е виждал — продължи Фуке. — Защо да не ме види и два месеца?

— Той се разкайва, изглежда, че живее в лоша компания, и предпочита вас пред всичките си разбойници.

— Благодаря за предпочитанието. Днес вие сте в необикновено настроение, Гурвил, щом защищавате дори абата Фуке.

— Ех, монсеньор, всяко нещо и всеки човек си имат и добра, полезна страна.

— Разбойниците, които абатът държи на служба и пои, си имат полезна страна ли? Докажете го.

— Обстоятелствата могат да се стекат така, монсеньор, че вие да бъдете щастлив, ако имате подръка тия разбойници.

— Значи ти ме съветваш да се помиря с господин абата? — запита Фуке иронично.

— Съветвам ви, монсеньор, да не се карате със сто-сто и двадесет нехранимайковци, които, като допрат краищата на шпагите си, могат да обградят със стоманен кордон три хиляди души.

Фуке хвърли многозначителен поглед на събеседника си и мина пред него.