Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

— О! — прошепна тя най-после. — Колко бих искала да бъда тая, която има правото да ви вижда всяка минута, да ви говори всеки миг! Колко бих искала да бъда тая, която бди над вас, която няма нужда от тайнствени пружини, за да повика като дух любимия човек, да го гледа един час, а после да види как изчезва в мрака на тайната, още по-странна при изчезването му, отколкото при появяването му. О, тая жена е много щастлива!

— Да не би случайно да говорите за моята жена, маркизо? — запита Фуке усмихнато.

— Да, разбира се, за нея говоря.

— Е, не завиждайте на нейната участ, маркизо. От всички жени, с които съм във връзка, госпожа Фуке ме вижда най-малко, говори с мене най-малко и най-малко се ползува от доверието ми.

— Но поне, господине, тя не е принудена като мене да натиска с ръка огледално украшение, за да ви повика; поне не и отговаряте с тоя тайнствен, ужасен звук на звънец, който идва кой знае откъде; поне не сте й забранявали никога да прониква в тайната на тия сношения под заплахата да ги скъсате завинаги, както забранявате това на ония, които са идвали тука преди мене и които ще идват след мене.

— Ах, мила маркизо, колко сте несправедлива и колко малко знаете за това, което вършите, като въставате срещу тайната! Само благодарение на тайната може да се люби спокойно, а без възможността да се люби спокойно няма щастие, но да се върнем на нас, на тая преданост, за която ми говорихте… или по-скоро ме мамите и ме карате да вярвам, че тая преданост е любов.

— Преди малко — подзе маркизата като прекара по очите си ръка, сякаш създадена по най-добрите модели на античното изкуство, — преди малко бях готова да говоря, мислите ми бяха ясни и смели; сега съм напълно объркана, напълно смутена, цялата треперя; страх ме е, че трябва да ви съобщя една лоша новина.

— Ако на тая лоша новина дължа присъствието ви, маркизо, нека бъде добре дошла; или по-скоро, маркизо, тъй като вие сте тук, тъй като признавате, че не съм ви напълно безразличен, да оставим настрана тая лоша новина и да говорим само за вас.

— Не, не, вие трябва да я узнаете на всяка цена. Никакво чувство не трябва да ми попречи да ви я съобщя. Фуке, приятелю мой, тая новина има огромно значение!

— Вие ме учудвате, маркизо; ще кажа дори нещо повече — почти ме плашите. Вие, тъй сериозна, тъй разумна, вие, която познавате тъй добре света, в който живеем! Значи наистина това е нещо важно.

— О, много важно! Слушайте!

— Най-напред кажете как дойдохте тук?

— Ще узнаете след малко; но най-напред неотложното.

— Говорете, маркизо, говорете! Моля ви, съжалете се над моето нетърпение!

— Знаете ли, че господин Колбер е назначен за интендант на финансите?

— Хайде де! Колбер, малкият Колбер?

— Да, Колбер, малкият Колбер.

— Дясната ръка на господин Мазарини?

— Точно той.

— Е, добре, какво ужасно виждате в това, мила маркизо? Малкият Колбер интендант — това е чудно, съгласен съм, но не е страшно.

— Мислите ли, че без особено важни причини кралят е назначил на такава длъжност тоя, когото наричате смешен и дебелак педант?

— Най-напред наистина ли му е дал кралят това място?

— Така разправят.

— Кои.

— Всички.

— Всички значи никой; посочете ми някой, който наистина е добре осведомен и твърди това.

— Госпожа Ванел.

— А, вие започвате наистина да ме плашите! — каза Фуке със смях. — Ако някой трябва да бъде осведомен добре, това е лицето, което посочвате.

— Не говорете лошо за горката Маргюрит, господин Фуке: тя все още ви обича.

— Хайде де, наистина ли? Не е за вярване. Аз мислех, че малкият Колбер, както казахте преди малко, е успял да замърси вече тая любов с мастилено или мазно петно.

— Фуке, Фуке, ето как се отнасяте към тия, които изоставяте!

— Е, маркизо, да не искате да поемете защитата на госпожа Ванел?

— Да, ще я поема, защото, повтарям, тя все още ви обича; и доказателство за това е, че иска да ви спаси.

— Чрез вашето посредничество, маркизо; това е много Ловко от нейна страна. Никакъв ангел не би могъл да ми бъде по-приятен и да ме води по-сигурно към спасението. Но кажете, познавате ли Маргюрит?

— Тя ми е приятелка от манастира.

— И тя ви съобщи, казвате, че господин Колбер е назначен за интендант?

— Да.

— Е, добре, обяснете ми, маркизо; господин Колбер е интендант, съгласен съм. Как един интендант, тоест мой подчинен, мой служител, може да ме засенчва или да ми вреди, дори ако той е господин Колбер?

— Господине, вие изпускате предвид едно важно обстоятелство — отговори маркизата.