Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

— Ще има ли вечеря?

— Ще има.

— Но касата е затворена?

— Гурвил ще я отвори за вас. Вървете, господин абате, вървете.

Абатът се поклони.

— Значи сме приятели? — попита той. — Да, приятели. Елате, Гурвил.

— Вие излизате? Значи няма да вечеряте?

— Ще се върна след един час, бъдете спокоен. И прибави тихо на Гурвил:

— Нека впрегнат английските ми коне. Ще отида в кметството.

Каретите докарваха вече сътрапезниците на Фуке в Сен Манде; вече в цялата къща се вършеха трескави приготовления за вечерята, когато суперинтендантът се носеше на бързите си коне по пътя за Париж. Той се приближи до кметството, като мина по крайбрежните улици, за да избегне оживлението по пътя си. Беше осем часът без четвърт. Фуке слезе на ъгъла на улица дю Лон Пон и тръгна пеша с Гурвил към площада Грев.

В началото на площада те видяха един мъж с приятна външност, облечен в черно и виолетово, който се готвеше да се качи в наемна карета и казваше на кочияша да кара във Венсен. Пред него се намираше голям кош, пълен с бутилки, които току-що беше купил от пивницата „Образът на света Богородица“.

— А, но това е Вател, моят домоуправител! — каза Фуке.

— Да, монсеньор — потвърди Гурвил.

— Защо е дошъл в „Образът на света Богородица“?

— Навярно да купи вино.

— Какво, за мене се купува вино от пивници? Нима избата ми е толкова лоша?

И той тръгна към домоуправителя, който нареждаше виното си в каретата с най-голямо усърдие.

— Хей, Вател! — викна той със заповеднически глас. — Внимавайте, монсеньор, ще ви познаят — каза Гурвил.

— Нека ме познаят! Какво ме интересува?… Вател! Мъжът, облечен в черно и виолетово, се обърна. Той имаше добродушно, но безизразно, слабо изпито лице. В очите му светеше никакъв огън и по устните му блуждаеше доста тънка усмивка; но един внимателен наблюдател би забелязал скоро, че тоя огън не осветяваше нищо, а усмивката му не се отнасяше към нещо определено…

Вател се смееше като разсеян или се държеше като дете.

Като чу гласа, който го викаше, той се обърна и каза:

— О, вие ли сте, монсеньор?

— Да, аз съм. Дявол да го вземе, какво правите тук, Вател?… Вино? Вие купувате вино от пивница на площад Греф? Иди-дойди, ако е Пом дьо пен или Баровер.

— Не е, монсеньор — рече Вател спокойно, след като хвърли враждебен поглед на Гурвил, — защо се бъркат в моите работи?… Нима избата ми се поддържа зле?

— Не, Вател, не, разбира се; но… — Какво но?

Гурвил побутна суперинтенданта по лакътя.

— Не се сърдете, Вател — каза Фуке. — Аз мислех, че моята… вашата изба е толкова добре снабдена, че бихме могли да минем без пивницата „Образът на света Богородица“.

— Е, господине — рече Вател, който с известно презрение мина от монсеньор на господин, — вашата изба е толкова добре снабдена, че някои от гостите не пият нищо на вашите обеди.

Фуке погледна изненадано най-напред Гурвил, а после Вател.

— Какво казвате?

— Казвам, че вашият домакин няма вина за всички вкусове, господине, и че господин дьо Лафонтен 28 28 Жан дьо Лафонтен (1621–1695) — прочут френски поет баснописец. , господин Пелисон 29 29 Пол Пелисон (1624–1693) — френски писател, верен приятел на Фуке, автор на „История на френската академия“, „История на Луи XIV“ и други произведения. , и господин Конрар 30 30 Валантен Конрар (1603–1675) — френски литератор, поет, автор на „Мемоари за историята на своето време“, секретар на френската академия. — Б. пр. не пият, когато ви идват на гости. Тия господа не обичат прочутите вина. Какво да правя, според вас?

— И какво измислехте?

— Купувам тук тяхното любимо вино „Жоани“, което веднъж в седмицата идват да пият в „Образът на света Богородица“. Ето защо се запасявам.

Фуке не намери какво да отговори… Той беше почти трогнат.

А Вател, както изглежда, имаше да каже още много.

— Вие бихте ме укорили, монсеньор — продължи той, като се разпалваше все повече, — че сам отивам на улица Планш Мибре за ябълковото вино, което пие господин Лоре, когато идва у вас на обяд.

— Лоре пие ябълково вино у дома? — извика Фуке, като се разсмя.

— Е да, господине, да! Затова той обядва с удоволствие у вас.

— Вател, вие сте великолепен човек! — извика Фуке, като стисна ръката на домоуправителя си. — Благодаря ви, Вател, задето сте разбрали, че за мене господин дьо Лафонтен, господин Конрар и господин Лоре са същото, каквото са херцозите и перовете, същото, каквото са принцовете, повече от мене. Вател, вие сте образцов слуга и аз удвоявам заплатата ви.