Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

— Какво искате да ми съобщите, господине? — попита Луи, силно смутен, че са се досетили за съкровената му мисъл, която не можеше да скрие напълно.

— Господин кардиналът току-що почина, всемилостиви господарю, и аз ви нося неговото последно сбогом.

Кралят се позамисли. През това време гледаше внимателно Колбер; очевидно беше, че си спомня последните думи на кардинала.

— Вие сте господин Колбер, нали? — попита той.

— Да, всемилостиви господарю.

— Верен слуга на негово високопреосвещенство, както негово високопреосвещенство сам ми каза, така ли?

— Да, всемилостиви господарю.

— Доверител на част от тайните му?

— На всичките.

— Приятелите и слугите на покойния господин кардинал ще ми бъдат скъпи, господине, и аз ще се погрижа да бъдете настанен в моята канцелария.

Колбер се поклони.

— Струва ми се, вие сте финансист, господине?

— Да, всемилостиви господарю.

— И господин кардиналът ви използуваше в своето икономство?

— Правеше ми тая чест, всемилостиви господарю.

— Струва ми се, че вие лично не сте направили нищо за моя дом?

— Извинете, всемилостиви господарю, аз имах щастието да дам на господин кардинала идеята за икономия, която носи триста хиляди франка годишно в хазната на ваше величество.

— Каква икономия, господине?

— Ваше величество знае, че стоте швейцарци носят сребърни дантели от двете страни на лентите си, нали?

— Разбира се.

— Е добре, всемилостиви господарю, аз предложих да се пришиват на лентите дантели от фалшиво сребро; това не личи никак, а със сто хиляди екю може да се изхрани един полк цели шест месеца или да се купят десет хиляди хубави мускети, или да се построи военен кораб с десет топа.

— Наистина — каза Луи XIV, като, се вглеждаше още по-внимателно в Колбер, — и трябва да се признае, че икономията е много уместна; впрочем смешно беше, че войниците носеха същите дантели, каквито носят сеньорите.

— Щастлив съм, че ваше величество ме одобрява — отговори Колбер.

— Нямахте ли някаква друга длъжност при кардинала?

— Негово високопреосвещенство ми поръча да проверя сметките на главното интендантство, всемилостиви господарю.

— А! — извика Луи XIV, който се готвеше да отпрати Колбер, но при тая дума се спря. — А, значи на вас поръча негово високопреосвещенство да контролирате сметките на господин Фуке! И какъв е резултатът от контрола?

— Има дефицит, всемилостиви господарю. Но ако ваше величество благоволи… да ми позволи…

— Говорете, господин Колбер.

— Трябва да дам някои обяснения на ваше величество.

— Няма нужда, господине; вие сте проверявали сметките, кажете ми само резултата.

— Това е много лесно, всемилостиви господарю… Навсякъде празно, никъде няма пари.

— Внимавайте, господине. Вие нападате рязко управлението на господин Фуке, който, доколкото съм слушал, е опитен човек.

Колбер се изчерви, после побледня, защото почувствува, че от тая минута влиза в борба с човек, който по могъщество се равняваше почти с току-що починалия кардинал.

— Да, всемилостиви господарю, много опитен човек — повтори той и се поклони.

— Но ако господин Фуке е опитен човек, а все пак няма пари, кой е виновен?

— Аз не обвинявам, всемилостиви господарю, а установявам.

— Добре; направете отчета и ми го представете. Казвате, че има дефицит? Но дефицитът може да бъде временен; кредитът ще се върне, с него ще се върнат и парите.

— Не, всемилостиви господарю.

— За тая година може би, разбирам това; но за идущата година?

— Идущата година, всемилостиви господарю, е също изядена изцяло като сегашната.

— Но още по-идущата тогава?

— Като идущата.

— Какво казвате, господин Колбер?

— Казвам, че са изразходвани доходите за четири години напред.

— Тогава ще се направи заем.

— Трябва да се направят три, всемилостиви господарю.

— Ще създам нови длъжности: ще се продадат и ще се получат пари.

— Невъзможно, всемилостиви господарю; продадени са много длъжности предварително, купувачите не могат дори да се възползуват от тях. Нещо повече, при всяка сделка господин суперинтендантът е приспадал една трета от заплащането. Народът е обран, без ваше величество да има някаква полза от това.

Кралят направи нетърпеливо движение.

— Обяснете ми това, господин Колбер.

— Нека ваше величество изрази ясно мисълта си и ми каже какво желае да му обясня.

— Имате право; яснотата преди всичко, нали?

— Да, всемилостиви господарю, яснотата. Бог е бог, защото е създал светлината.