Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

Достатъчен е само тоя анекдот, за да се види какво представляваше Колбер. Ние ще видим как той ще се разгърне свободно в по-нататъшните събития.

Колбер успя да заслужи скоро благосклонността на Мазарини: стана му дори необходим. Чиновникът знаеше всичките му сметки, макар че кардиналът не му говореше никога за тях. Тая тайна свързваше двамата здраво; ето защо, като се готвеше да се яви пред господаря на оня свят, Мазарини искаше да вземе някакво решение и добър съвет как да се разпореди с имуществото, което беше принуден да остави на тоя свят.

И така след посещението на Гено кардиналът повика Колбер, накара го да седне и му каза:

— Да поприказваме, господин Колбер, и то сериозно, защото съм болен и може би скоро ще умра.

— Човек е смъртен — рече Колбер.

— Никога не съм забравял това, господин Колбер, и съм работил, като съм го имал предвид. Вие знаете, че натрупах малко имот…

— Зная, монсеньор.

— А на колко, според вас, възлиза приблизително тоя имот, господин Колбер?

— Четиридесет милиона петстотин и шестдесет хиляди и двеста ливри девет су и осем дение — отговори Колбер.

Кардиналът въздъхна дълбоко и погледна Колбер с възхищение, но си позволи да се усмихне.

— Явни пари — прибави Колбер в отговор на тая усмивка.

Кардиналът подскочи в леглото си.

— Какво значи това? — попита той.

— Това значи — отвърна Колбер, — че освен тия четиридесет милиона петстотин и шестдесет хиляди и двеста ливри девет су и осем дение, вие имате още тринадесет милиона, за които никой не знае.

— Уф! — промърмори Мазарини. — Какъв човек! В тоя миг главата на Бернуен се показа в отвора на вратата.

— Какво има? — попита Мазарини. — Защо ме безпокоят?

— Отецът театинец 24 24 Театинец — член на религиозен орден, основан през XI в. от Пиер Карафа, епископ на Теат. — Б. пр. , духовникът на ваше високопреосвещенство, пристигна: беше повикан за тая вечер — отговори камердинерът. — Той не би могъл да дойде пак у монсеньор а по-рано от други ден.

Мазарини погледна Колбер, който си взе шапката и каза:

— Ще дойда после, монсеньор. Мазарини се поколеба.

— Не, не — каза той, — вие сте ми толкова необходим, колкото и той. Впрочем вие сте ми втори изповедник… и това, което ще кажа на единия, другият може да го чуе. Останете, Колбер!

— Но, монсеньор, ако изповедта не е тайна, духовникът ще се съгласи ли?

— Не се безпокойте за това, минете зад кревата.

— Аз мога да почакам вън, монсеньор.

— Не, не, по-добре е да чуете изповедта на един добродетелен човек.

Колбер се поклони и отиде зад кревата.

— Въведете отеца театинец — каза Мазарини, като спусна завесата зад кревата.

Театинецът влезе спокойно, без да се учудва на шума и движението в двореца, предизвикани от безпокойството за здравето на кардинала.

— Елате, преподобни отче — каза Мазарини, след като хвърли последен поглед зад кревата, — елате и ме облекчете.

— Това е мой дълг, монсеньор — възрази театинецът.

— Най-напред се разположете удобно, защото възнамерявам да направя пълна изповед; вие ще ми опростите веднага греховете и аз ще се смятам по-спокоен.

— Монсеньор — каза преподобният отец, — вие не сте толкова болен, — за да бъде неотложна една пълна изповед… И тя ще бъде много уморителна, пазете се!

— Нима мислите, че греховете са много, преподобни отче?

— Как може да се мисли другояче, когато ваше високопреосвещенство е живял тъй интензивно?

— Да, наистина…. Разказът може да бъде дълъг.

— Божието милосърдие е неизчерпаемо — изгъгна театинецът.

— Ах — каза Мазарини, — ето и аз сам започвам да се плаша, че съм допуснал толкова неща, които всевишният може да накаже.

— Нали? — простодушно запита театинецът, като отстрани от лампата умното си лице, заострено като у къртица. Всички грешници са такива: най-напред забравят, а после си спомнят, когато е вече много късно.

— Грешници или рибари 25 25 Игра на думи: думата pecheur значи и грешник, и рибар. — Б. пр. ? — попита Мазарини. — Не казвате ли тая дума с ирония и за да ме укорите за всичките генеалогии, които позволих да се съставят за моите прадеди… аз, син на рибар всъщност?

— Хм! — промърмори, театинецът.

— Това е първият ми грях, преподобни отче, защото позволих да изкарат, че родът ми води началото си от древните римски консули Геганий Мацерин I, Мацерин II и Прокул Мацерин III, за когото говори хрониката на Хаоландер… От Мацерин до Мазарини 26 26 Цялата генеалогия на Мазарини е измислена. Според някои Данни, дядо му бил сицилийски занаятчия. Неприятелите на кардинала твърдят, че баща му, фалирал сицилийски търговец, станал в Рим пръв лакей на конетабъла Колона. — Б. пр. близостта беше изкусителна. Мацерин, умалително, значи слабичък. О, преподобни отче, днес Мазарини може да значи, уголемително, слаб като Лазар. Вижте!