Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

— Ето точно това исках да зная — рече кралят. — Но кои са тия двама души?

— Двама французи, всемилостиви господарю.

— Наистина, много се радвам.

— А двете идеи? — извика Мазарини. — Повече съм любопитен да зная идеите, отколкото хората.

— Да — прошепна кралят.

— Втората идея, преданата, благоразумната… но не тъй важната, всемилостиви господарю, беше да се отиде и Да се изрови един милион в злато, скрит от крал Чарлз I в Нюкасъл, и с това злато да се купи помощта на Мънк.

— Охо!… — рече Мазарини, оживен от думата милион. — Но нали Нюкасъл беше зает от същия тоя Мънк?

— Да, господин кардинал, затова се осмелих да нарека идеята смела и същевременно предана. Работата беше такава: ако господин Мънк откаже да влезе в преговори, пратеникът трябва да възвърне на краля Чарлз II тоя милион, който трябва да изтръгне от честността, а не от лоялизма на генерал Мънк… Така и стана въпреки някои пречки; генералът излезе честен и предаде златото.

— Струва ми се — каза кралят плахо и замислено, — че Чарлз II не знаеше за тоя милион при престоя си в Париж.

— А на мене ми се струва — прибави кардиналът лукаво, — че негово величество кралят на Великобритания знаеше отлично за съществуването на тоя милион, но предпочиташе да има два милиона вместо един.

— Всемилостиви господарю — отвърна Атос твърдо, — негово величество Чарлз II се намираше в такава немотия във Франция, че не можеше да наеме пощенски коне; в такова отчаяние, че няколко пъти искаше да умре. Той и не подозираше за съществуването на милиона в Нюкасъл и досега щеше да води жалко съществование в най-жестока забрава, ако не беше един благородник, поданик на ваше величество, морален пазител на милиона, който му разкри тайната.

— Да минем на остроумната, чудна и дръзка идея — прекъсна го Мазарини, прозорливият ум на когото предчувствуваше поражение. — Каква беше тая идея?

— Ето я; господин Мънк беше единствената пречка за възстановяването на негово величество детронирания крал и един французин намисли да унищожи тая пречка.

— Охо, но тоя французин е просто злодей — каза Мазарини — и идеята не е толкова остроумна, че да не прати автора й на площада Грев по решение на парламента, за да бъде обесен или измъчван.

— Ваше високопреосвещенство греши — сухо каза Атос. — Аз не казах, че въпросният французин е решил да убие Мънк, а само да го отстрани. Думите във френския език имат определени значения, които френските благородници познават съвършено. Впрочем това е военна работа; и всеки, който служи на кралете срещу неприятелите им, няма да попадне под съда на парламента, а на бога. И така, френският благородник намисли да залови господин Мънк и изпълни намерението си.

Кралят се оживи, като слушаше разказа за тия подвизи. Младият брат на негово величество удари с юмрук по масата и извика:

— О, чудесно!

— Той отвлякъл Мънк? — попита кралят. — Но Мънк е бил в лагера си…

— А благородникът бил сам, всемилостиви господарю.

— Чудесно! — извика Филип.

— Действително чудесно! — повтори кралят.

— Е, двама млади лъвове, пуснати на свобода! — прошепна кардиналът.

И без да скрива яда си, прибави:

— Не знаех тия подробности. Гарантирате ли за тяхната достоверност, господине?

— Разбира се, господин кардинал, защото сам видях тия събития.

— Вие?

— Да, монсеньор.

Кралят се приближи неволно до графа; херцог д’Анжу застана от другата страна на Атос.

— После, господине, после? — извикаха двамата едновременно.

— Всемилостиви господарю, французинът заловил господин Мънк и го завел при краля Чарлз II в Хага. Кралят освободил господин Мънк и в знак на благодарност генералът върнал на Чарлз. II трона на Великобритания, за който толкова храбри хора воюваха безрезултатно.

Филип почна да ръкопляска, обзет от възторг. Луи XIV, по-въздържан, се обърна към граф дьо Ла Фер и попита:

— И вярно ли е всичко това?

— Абсолютно вярно, всемилостиви господарю.

— Един от моите благородници е знаел тайната за съществуването на милиона и я е запазил?

— Да, всемилостиви господарю.

— Кой е тоя благородник?

— Аз, вашият покорен слуга — отговори Атос просто. Шепот на учудване беше наградата на Атос. Дори сам Мазарини вдигна ръце към небето.

— Господине — каза кралят, — ще потърся, ще се помъча да намеря средство да ви възнаградя.

Атос трепна.

— О, не за вашата честност: такава награда би ви оскърбила; но аз трябва да ви наградя за участието във възстановяването на брат ми Чарлз II.