Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

— Всемилостиви господарю, имам чест да представя на ваше величество господин граф дьо Ла Фер, посланик на негово величество краля на Англия… Държавна работа, господа! — прибави той, като се обърна към гостите, и по негов знак излязоха всички начело с принц дьо Конде.

Раул хвърли последен поглед на граф дьо Ла Фер и последва господин дьо Конде.

Филип Д’Анжу и кралицата сякаш се съвещаваха дали да тръгнат.

— Семейна работа — изведнъж каза Мазарини, като ги спря. — Господинът, когото виждате, е донесъл на краля писмо, в което Чарлз II, напълно възстановен на трона, предлага бракосъчетание между негово височество, брата на краля, и принцеса Анриет, внучка на Анри IV… Бъдете тъй любезен да предадете на краля акредитивното си писмо, господин графе.

За миг Атос остана смаян. Как можеше министърът да знае съдържанието на едно писмо, с което нито за миг не се беше разделял? Но продължавайки да се владее, Атос подаде писмото на младия крал Луи XIV, който се изчерви и го взе. Тържествено мълчание настъпи в стаята на кардинала. То се нарушаваше само от звънтенето на златото, което Мазарини слагаше с жълтата си и суха ръка в една касичка, докато кралят четеше писмото.

Лукавството на кардинала не даваше възможност на посланика да каже много неща; но думите за възстановяването на Чарлз II поразиха краля. Той се обърна към графа, когото гледаше втренчено от влизането му, и попита:

— Господине, бъдете тъй добър да ни дадете някои подробности за положението в Англия. Вие идвате точно оттам, вие сте французин и ордените, които блестят на гърдите ви, показват, че сте толкова заслужил, колкото и знатен.

— Господин граф дьо Ла Фер е стар служител на ваше величество — каза кардиналът на кралицата майка.

Като кралица, която е видяла много бури и много ясни дни в живота си, Ана Австрийска забравяше лесно. Тя погледна Мазарини, злонамерената усмивка на когото й обещаваше някаква гнусота; после, с друг поглед, поиска обяснение от Атос. Кардиналът продължи:

— Господинът е бил мускетар по времето на Тревил, в служба на покойния крал… Господинът познава отлично Англия, където е ходил няколко пъти в различни времена; той е крайно заслужил поданик.

Тия думи загатваха за всички спомени, от които толкова много се страхуваше Ана Австрийска. Англия й напомняше омразата й към Ришельо и любовта й към Бъкингам; мускетар от времето на Тревил й напомняше цялата одисея за победните шествия, които караха сърцето на младата жена да бие, и опасностите, които бяха подкопали трона на младата кралица.

Тия думи криеха в себе си такава мощ, че всички лица от кралското семейство млъкнаха и станаха внимателни; те започнаха да възсъздават веднага тайнствените времена, които младите не бяха видели, а старите ги смятаха за отдавна минали и изчезнали.

— Говорете, господине — каза Луи XIV, който превъзмогна пръв смущението, подозренията и спомените.

— Да, говорете — прибави Мазарини, на когото лошата шега, изиграна на Ана Австрийска, възвърна енергията и веселостта.

— Всемилостиви господарю — каза графът, — като по чудо се измени изведнъж съдбата на краля Чарлз II. Това, което дотогава не можаха да извършат хората, извърши го бог.

Мазарини се покашля и се завъртя в леглото си.

— Кралят Чарлз II — продължи Атос — излезе от Хага не като беглец или като победител, но като истински крал, който след далечно пътешествие се завръща при всеобщите благословии.

— Наистина голямо чудо — рече Мазарини, — защото, ако се вярва на разказите, кралят Чарлз II, сега посрещан с благословии, напусна Англия с мускетни изстрели.

Кралят остана невъзмутим.

Филип, по-млад и по-лекомислен, не можа да не се усмихне. Мазарини беше доволен от тая усмивка, защото я прие като награда за шегата си.

— Действително тук има чудо — каза кралят. — Но бог, който покровителствува кралете, господин графе, си служи все пак с хората, за да изпълни намеренията си. На кои хора дължи главно Чарлз II връщането си на престола?

— Но — прекъсна го кардиналът, без да се грижи много за честолюбието на краля — нима ваше величество не знае, че той дължи това на господин Мънк?…

— Разбира се, че зная — решително отговори Луи XIV, — но аз питам господин посланика за причините, които са накарали господин Мънк да промени становището си.

— И ваше величество попадна точно на въпроса — отвърна Атос. — Ако не беше чудото, за което имах честта да спомена, господин Мънк щеше да остане навярно непобедим неприятел на краля Чарлз II. Бог вложи една чудна, дръзка и остроумна идея в главата на един човек, а друга идея, предана и смела — в главата на друг. Съединението на тия две идеи извърши такава промяна в положението на господин Мънк, че от смъртен неприятел той стана приятел на сваления от трона крал.