Александър Дюма - Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон

В същото време той се извърна към другата страна на леглото и завесите закриха целия креват. Но кардиналът не забрави заговорниците си.

— Господин граф дьо Гиш! — повика той с треперлив глас, като обличаше зад завесите халата си, който Бернуен му подаваше.

— Ето ме, монсеньор — отговори младият човек, като се приближи.

— Играйте вместо мене, вие сте много щастлив… Спечелете ми малко пари от тия господа.

— Добре, монсеньор.

Младият човек седна край масата; кралят отиде при кралиците и заговори с Тях.

Сериозна игра започна между графа и няколко богати придворни.

През това време Филип приказваше за моди с кавалера дьо Лорен, а зад завесите на алкова вече не се чуваше да шумоли коприненият халат на кардинала.

Негово високопреосвещенство беше последвал Бернуен в кабинета, който беше до спалнята.

Като премина в кабинета си, кардиналът видя граф дьо Ла Фер, който, докато го чакаше, се любуваше на една великолепна картина от Рафаело, окачена над полица с разни скъпоценни предмети.

Негово високопреосвещенство влезе тихо, леко и мълчаливо като сянка и веднага погледна лицето на графа, както правеше обикновено, като желаеше по израза на лицето у събеседника си да отгатне резултата от предстоящия разговор.

Но тоя път се излъга; не прочете абсолютно нищо по лицето на Атос; не намери дори почитанието, което беше свикнал да вижда на всички Лица.

Атос беше облечен в черни дрехи с проста сребърна везба. Носеше ордените Светия дух, Жартиерата и Златното руно, и трите толкова важни, че само един крал или един актьор можеше да ги носи.

Мазарини рови дълго в поотслабналата си памет, за да си спомни името, което трябваше да даде на това ледено лице, но не успя.

— Доложиха ми — каза той най-после, — че е пристигнал пратеник от Англия.

И седна, като отпрати Бернуен и Бриен, който, в качеството си на секретар, се готвеше да записва.

— Да, ваше високопреосвещенство, от страна на негово величество краля на Англия.

— Вие говорите много чисто френски за един англичанин, господине — любезно каза Мазарини, като все попоглеждаше ордените Светия дух, Жартиерата, Златното руно и особено лицето на пратеника.

— Аз не съм англичанин, а французин, господин кардинал — отговори Атос.

— Чудно! Английският крал избира французи за посланици; това е великолепно предзнаменование… Моля, господине, вашето име?

— Граф дьо Ла Фер — отвърна Атос без онзи нисък поклон, който го изискваха церемониалът и гордостта на всемогъщия министър.

Мазарини сви рамене, сякаш искаше да каже: „Не зная това име“.

На Атос не му мигна и окото.

— И вие, господине — подзе Мазарини, — идвате да ми кажете?…

— Идвам от страна на негово величество краля на Великобритания да известя на краля на Франция…

Мазарини се намръщи.

— Да известя на краля на Франция — невъзмутимо продължи Атос — за щастливото възстановяване на негово величество Чарлз II върху трона на дедите му.

Тая отсянка не избягна на хитрото високопреосвещенство. Мазарини познаваше твърде много хората, за да не види в студената и почти високомерна учтивост на Атос признак на враждебност, който не беше обикновената температура на топлия цветарник, наречен двор.

— Вие имате сигурно пълномощия, нали? — попита Мазарини сухо и свадливо.

— Да… монсеньор.

Думата „монсеньор“ излезе с мъка от устата на Атос; тя сякаш пареше устните му.

— В такъв случай покажете ги.

Атос извади официалното писмо от една извезана кадифена торбичка, която носеше под дрехата си. Кардиналът протегна ръка.

— Извинете, монсеньор — каза Атос, — но това официално писмо е за краля.

— Тъй като сте французин, господине, вие трябва да знаете какво значи пръв министър при френския двор.

Атос отговори:

— Едно време аз знаех наистина какво значат първите министри; но вече от много години реших да се отнасям направо към краля.

— Тогава, господине — възрази Мазарини, — вие няма да видите нито министъра, нито краля.

И Мазарини стана. Атос прибра официалното писмо в торбичката, поклони се важно и направи няколко крачки към вратата. Хладнокръвието му вбеси Мазарини.

— Какви странни дипломатически начини на действие! — извика той. — Нима още сме в тия времена, когато господин Кромуел ни изпращаше учители по фехтовка за дипломати? Липсва ви, господине, само кръгла шапка на главата и библия на пояса.

— Господине — сухо възрази Атос, — аз не съм имал никога като вас случай да водя преговори с господин Кромуел и съм виждал неговите дипломати само с шпага в ръката; следователно не мога да зная как се е отнасял с първите министри. Колкото за краля на Англия, Чарлз II, зная, че когато той пише на негово величество краля Луи XIV, това не значи, че пише на негово високопреосвещенство кардинал Мазарини; в тая разлика не виждам никаква дипломация.