Маги Дейвис - Кристално сърце

Емелин извика тихо. Какво мъчение! Каква наслада! Тя не беше изпитвала подобно нещо, нито един-единствен път през всичките години с Бърнард. Тя се притисна към него, безсрамна като разгонена котка, и пръстите й се заровиха в тъмночервената му коса.

— О, кълна се, че ще те направя щастлива — шепнеше той страстно. — Но трябва да ми дадеш малко време, миличка.

— Дълго ли ще продължи? — попита тя, отворила широко очи.

Устните му се плъзнаха отново по гърдите й и той вдигна високо нощницата й. Преди да успее да му се противопостави, той пъхна ръка между краката й и разтвори бедрата.

Емелин простена. Изведнъж се усъмни дали Гълфър е обяснил добре на този млад рицар какво се очаква от него. Да се направи дете не е всъщност нищо повече от съвсем прост и понякога отегчителен акт. Със сигурност не това, което правеше с нея този червенокоско.

Ръката му си проправи път през къдравите косми на срамното й място и тя затвори очи, защото се боеше да не припадне. Коленете й омекнаха, но той я прегърна и нежно я сложи да легне.

После я покри с тялото си и я притисна здраво.

— Не бой се — прошепна той и пръстът му се плъзна в нея.

Тя изпита желание да извика, когато той го задвижи с дива страст вътре в нея. Но усещаше всичко друго, само не страх. Възбудена до краен предел, тя се вкопчи в него. Не знаеше нито какво очаква, нито какво всъщност иска.

— Моя прекрасна богиньо! — прошепна той и покри лицето й с безброй бързи целувки.

Тя си помисли само за миг, че планът й беше да се остави тайно да й направят дете, докато съпругът й е в Йорк. Беше си представяла, че ще изтърпи пасивно както винаги акта, като отпъжда мисълта, че съвсем чужд човек притежава тялото й.

Сега разбираше, че младият, хубав червенокос рицар с красивите кехлибарени очи я кара да изпитва нещо съвсем непознато. Гърдите й се втвърдиха в страстен отговор на нежните милувки на големите му ръце, цялото й тяло пламтеше. Какво ставаше с нея? Какво я караше да се вкопчва като луда в този мускулест мъж?

— Чудесно, ангелче мое, отпусни се… предай се — прошепна й той в ухото.

Емелин прехапа устни. Нямаше ли да е по-добре да скочи веднага от леглото, докато имаше още време? И да помоли Гълфър, който стоеше на пост в хола, да даде на този млад жребец обещаните жълтици и да го отпрати? Неочакваната ситуация я изнервяше. Тя затвори отчаяна очи.

— Поне тази нощ ще ми принадлежиш — прошепна той, а пръстът му се движеше неуморно в нея.

После тя усети члена му върху голата си кожа и само след секунди той проникна в нея. Устните му притискаха нейните и сподавяха вика, който искаше да се откъсне от устните й.

— Целуни ме, ангелче мое — прошепна той и отметна нежно косата й назад.

Емелин се притисна към него, обгърна бедрата му с крака и простена въпреки волята си от удоволствие, когато той започна да се движи в нея. Тя се отдаде на отсечения ритъм на неговите тласъци, докато не стигна разтреперана до върховния миг, толкова силен, че едва не й отне разсъдъка.

Почти не забеляза как той я вдигна от леглото, притисна я към таблата и проникна отново, прав, в нея. Само след малко го чу да изревава като звяр, докато се изпразваше в нея.

Тя се облегна с треперещи колене на гърдите му, усети силните ръце, с които той я върна в леглото и я сложи по корем в него. Устните му се плъзгаха по голата й кожа, която сякаш пламваше от целувките му. Когато той проникна в нея отзад, тя извика, понесена от удоволствието. Двамата се изтърколиха от леглото, озоваха се на пода и се отдадоха изцяло на своя екстаз. Когато всичко свърши, тя извърна засрамено сияещото си от изпитаната наслада лице. В този миг нито той, нито тя бяха способни да кажат нещо. Той отметна нежно косата й от лицето, после й се усмихна и в този миг изглеждаше толкова млад и толкова нахален.

— Моята сладка малка вещица… представа нямаш колко съм благодарен на съдбата, че ни събра. Аз ще те спася от ужасния ти съпруг. Ти осъществяваш най-смелите ми мечти… ти си моята истинска, голяма любов, която винаги съм търсил… нали не допускаш, че мога сега да те изоставя…

Емелин го изгледа втренчено. Не вярваше на ушите си. Какво дърдореше той за любов? И че няма да я изостави?

— Но… — изрече тя с мъка с подпухналите си устни. — Моят съпруг…

Той сложи пръст на устните й и я накара да млъкне. После я вдигна и отново я сложи на леглото.

— Хайде да не говорим за него, ангелче — каза той и я погледна влюбено. — Да говорим за нас, защото ти не знаеш нищо за мен. Не съм никак богат, но съм все пак син на рицар. И моят баща е бил създаден от граф, въпреки че той е пропуснал да признае сина си. Обещавам ти да те спася още днес от ужасното ти положение и отсега нататък да се грижа за теб.