Маги Дейвис: Кристално сърце

Вече знаеше, че не й остава друго, освен да пристъпи към изпълнение на собствения си, може би налудничав, план и можеше само да се надява, че Светата Дева ще й прости този грях.

— Знаете защо сте тук, нали? — попита тя едва чуто и с лице, пребледняло като платно.

— Да, казаха ми — отговори той дрезгаво и я погледна.

Емелин неволно се разтрепери. Все пак щеше да й се наложи да сподели тази нощ леглото си с чужд човек и дори хубостта му не намаляваше ни най-малко страха й при мисълта, че само след няколко минути ще трябва да му се отдаде.

— На колко сте години? — изпелтечи тя, за да спечели време.

Той присви вежди и я изгледа замислено.

— Седем години бях оръженосец на граф Глостър, от една година съм негов рицар. Следователно съм на двайсет и една — заключи той.

Тя го гледаше объркана. Погледът й се спря на косата му, която се спускаше чак до раменете. Тяхното бебе щеше ли да е и то с тъмночервена коса? Несъмнено. Сигурно щеше още при раждането си да е великан, продължи тя с предположенията. Господи, какви глупави мисли, смъмри се тя, затвори очи и отправи към небето мълчалива молитва.

— Нали знаете, че ще ви платят утре сутринта? — изрече с мъка.

— Точно така. Колко мило от ваша страна, че ми напомнихте — наистина ще ми бъде платено, мадам, каза той с иронична усмивка и пристъпи към нея. — Тъй че би трябвало най-сетне да започваме…

Емелин се дръпна уплашено.

— Веднага ли? — прошепна тя нервно.

— Ами става все по-късно и…

Господи, той беше прав. Оставаха им само няколко часа, за да свършат онова, което щеше, може би, да осъществи най-горещото й желание. Толкова отдавна мечтаеше да стане майка и не само защото искаше да ощастливи Бърнард, но и от съвсем егоистични подбуди. Затова й беше сравнително лесно да измисли този план, но сега, когато трябваше да го изпълни, сякаш губеше кураж.

Емелин пое дълбоко дъх. Не биваше в никакъв случай сега да се паникьосва. С божията помощ щеше да преживее тази нощ. Трябваше да изпълни замисленото и то веднага и колкото може по-бързо.

Тънките й пръсти се заплетоха в коланчето на пеньоара.

Под него носеше бяла нощница. Погледът на рицаря се плъзгаше по тънката й моминска снага, после той протегна ръце и я привлече към себе си.

Големите му ръце бяха топли и леко трепереха.

— Имам чувството, че сънувам — прошепна той — и се надявам само да не се събудя, преди да сте станала моя.

Устните му се притиснаха към нейните, толкова страстно и възбудено, че й се стори, че се задушава. Ноктите й се впиха сякаш против волята й в голите му рамене, когато топлината на тялото му проникна през тънката й нощница, обгърна я цяла и погълна и нейното тяло като неудържим горски пожар.

— Как можа да ми се случи нещо толкова прекрасно? — прошепна й той на ухото. — Съдбата наистина ме глези… щом ми изпраща просто ей така този нежен ангел…

Емелин успя най-сетне да го отблъсне. Какво означаваше този странен брътвеж? Времето напредваше, а те трябваше да се справят, бог й е свидетел, с къде по-важна задача.

— Ще изгася свещите — каза тя и се разтрепери като лист. Кехлибарените му очи блестяха нежно, когато той посегна бързо към ръката й.

— Ангеле мой сладък — прошепна той. — Най-страстното ми желание е да те глезя с любовта си… да ти даря наслада… знаеш ли, че жената трябва да изпитва удоволствие, за да забременее?

— Какво говорите! — възкликна тя ужасена.

— Без удоволствие — няма дете. Така е при нас хората… това ни отличава от животните.

Какво бълнува този човек? Не беше чувала подобна глупост.

— Аз трябва да изпитвам удоволствие?

— Това го знаят дори нашите църковни отци — отговори той. — Нов живот може да се появи само ако мъжът и жената еднакво изпитват наслада…

Емелин прокара език по пресъхналите си устни. Тя наистина беше готова на всичко, за да може най-сетне да забременее, но да изпита при това удоволствие? Това планът й не го предвиждаше. За подобно нещо не беше се замисляла дори в мечтите си. С Бърнард беше свикнала да приема акта като необходимост, той не й доставяше никакво удоволствие и затова всеки път се надяваше да свърши колкото може по-бързо.

— Сигурен ли сте? — попита объркана.

— Ще ти го докажа — прошепна той и пръстите му загалиха през тънкия плат на нощницата зърната на гърдите й.

Емелин простена леко и се притисна към него. Реакцията на тялото й беше съвсем неочаквана за нея. Нийл използва мига, за да вдигне нощницата й до раменете. Голите й гърди бяха корави, кожата снежнобяла. Тя усети по зърната на гърдите си топлия му дъх и езика му, който нежно ги ближеше.