Маги Дейвис - Кристално сърце

— Дотук добре — каза Нийл и изгледа изпитателно по-възрастния рицар. — Но има още нещо… всеки знае, че една нощ е често недостатъчна, за да се направи дете…

— Повече от прав сте — въздъхна Гълфър. — Тъкмо с този аргумент се опитах да посъветвам господаря си да се откаже от своята идея фикс… но той е твърдо решен да осъществи плана си. В края на краищата всичко е в божията воля, той ще реши дали нощта да е успешна.

— Ами колко младежи вече са си опитвали късмета при младата дама — осведоми се, цинично ухилен, Нийл.

— Виждам, младежо, че май нищо не сте разбрал. Сбърках като се обърнах към вас. Съжалявам, че напразно ви загубих времето, сър — каза той и се накани да тръгва.

— Стой, какво си се разбързал? — извика Нийл и му препречи пътя. — Мисля, че въпросът ми беше уместен… трябва да признаете, че предложението ви наистина е повече от странно.

— Можете да ми повярвате, момче, че и аз бих предпочел да не изпълнявам подобна заповед.

— Може ли да видя още веднъж жълтиците? — попита Нийл, след като поразмисли.

Гълфър отвори шепа и я протегна на червенокосия. Нийл взе една от жълтиците и внимателно я разгледа. „Louis rex Francia“ прочете той на глас.

— Та това е френска жълтица, а не фламандска, приятелю — добави после учудено.

— Знаете да четете! — възкликна впечатлен Гълфър. — Навярно можете и да пишете?

— Да, мога и да пиша — потвърди Нийл и запремята ловко монетата между пръстите си. — Хм, хрумна ми нещо — заяви той рязко. — Хайде да предоставим решението на тази монета — и той бързо я хвърли нагоре. — Ези или тура? Аз залагам на ези…

— Заложихте зле — хвърли бърз поглед Гълфър. — Еймърик, подай ми превръзката!

— Но това е лудост! — възкликна Орион. — Хвърляш се в собственото си нещастие. Няма да го допусна… или ти ще останеш тук… или аз ще дойда с теб.

— За това не може и дума да става — отсече Еймърик. — Вие ще останете тук.

Орион измъкна меча си, но Нийл го хвана здраво за ръката.

— Приятелят ми е прав — каза Нийл. — Настоявам той да ме придружи. Само за да съм сигурен, че всичко ще е честно и почтено.

— Кълна се, че ще е така — съгласи се пряко воля Гълфър. Завързаха очите и на двамата младежи.

— Ще си задържим оръжието — каза Нийл. — Освен това не даваме да ни връзвате ръцете…

— Добре де, но ако обещаете да не надничате. При първия опит всичко ще отиде по дяволите, преди изобщо да е започнало, ясно ли е? — предупреди Гълфър.

Двамата младежи събраха глави и червенокосият прошепна нещо на приятеля си.

— Все едно ми е — изсъска Орион. — Но нека ти кажа, Нийл… само защото си като разгонен бик, се остави да ни забъркат в тая каша!

Последвалото минаване през улиците и уличките на града им се стори безкрайно. Най-сетне прекосиха някакъв двор, в който миришеше на слама и на коне. След това ги поведоха по тясна стълба, която сигурно се намираше близо до кухнята, защото ясно се чуваше дрънченето на тенджери, а въздухът беше изпълнен с аромата на току-що сготвено ядене.

Едва след като влязоха в малка стаичка, Гълфър им свали превръзките от очите.

— А сега се измийте, преди да се нахраните — каза той.

Нийл примигна и се озърна в стаята, в която сигурно живееше някой слуга. В камината пращеше огън, в стаята имаше легло, а на сервираната маса вдигаха пара няколко тенджери.

Страхът, че ако не побързат, яденето може да изстине, накара Нийл да хвърли бързо дрехите и да влезе в огромната черна вана, вече пълна с вода. И Орион не се колеба, взе голямо парче сапун и четка и побърза да последва приятеля си.

Тайничко подозираше, че историята, измислена от по-възрастните рицари, е била само предлог да ги подмами, за да задоволят двамата заедно ненаситната страст на някоя светска дама.

След като се изтъркаха старателно, приятелите обуха тясно прилепналите панталони, които се носеха под доспехите, седнаха на масата и се нахвърлиха лакомо върху гозбите.

Нийл се нахрани пръв. Облегна се доволен на стола и шумно се оригна. Чудесна вечеря. Опечени на огъня свински пържоли с пресен черен хляб, а за десерт пудинг от бяло брашно, полят с мед и масло. Към всичко това и предоволно от ароматната и силна уелска ракия.

— Наистина ли вярваш, че дамата има желание да схруска и двама ни? — попита Нийл и стана, за да събере захвърлените си на пода дрехи. — Навярно само един не е достатъчен, за да пораздвижи една съсухрена търговска съпруга, нали така?

— Дъртите са най-опасните, тъй да знаеш… такива неща са ми разправяли, да не повярваш. Бас държа, че тоя дяволски план си го е измислила някоя дърта крава, защото оная й работа не й дава мира, а тя си пада по силнички неща… затова е пратила своите ахмаци да й доставят млади и невинни мъже…