Маги Дейвис - Кристално сърце

— Невинни ли? Божичко, ако си мислиш, че ще кача някоя дъртофелница, докато ти ми дишаш във врата, значи наистина си много по-покварен от мен!

Орион замери приятеля си с парче хляб. Нийл чевръсто го хвана и си го натъпка в устата.

Всъщност засега вечерта минава доста добре, реши той. Поне за двама уморени и гладни млади рицари на граф Глостър. Отдавна не се беше къпал и сега кожата му миришеше на свежо и чисто, освен това след доброто похапване вече не се чувстваше толкова пиян. Въпреки това ръката му посегна стреснато към дръжката на меча, когато някакъв часовник взе неочаквано да бие от близка черковна камбанария.

Орион кимна с разбиране.

— Да, драги, най-добре ще е да си вземеш меча. За всеки случай, тъй да се каже.

Нийл се поотпусна. Според него бяха ги довели в къща в квартала Рексам, където живееха търговците. Все още смяташе за напълно възможно да са били подмамени от крадци, въпреки че не носеха нищо, заслужаващо да им бъде отнето. Какво лекомислие да се забъркат в толкова невероятно приключение, от което един господ знаеше как ще се измъкнат.

— Можеш да разчиташ на мен, Орион — каза той. — Аз ще спечеля онези жълтици. Оная ми работа никога не ме е излагала.

Той вдигна от пода ватенката си, но после реши все пак да не я облича, защото усети как смърди на пот. Знаеше, че това отблъсква жените. Впрочем, ако наистина ставаше дума за онова, което им бяха казали, една дреха повече или по-малко нямаше никакво значение. Оставаше му да се надява, че всичко ще свърши бързо и няма да го впрегнат в някоя работа.

Орион наблюдаваше замислено приятеля си.

— Вие, ирландците, сте невероятно самоуверени — каза той, убедени сте, че можете с оная си работа да накарате дори сестрата на дявола да се почувства на седмото небе.

— Грешиш, привлякоха ме само онези жълтици. Две жълтици срещу малко тралала с една женска, представяш ли си… за толкова пари си залагаме обикновено две години главите в проклетата война.

— Ако изобщо ни платят. Можеш ли да ми кажеш какъв смисъл има тази война? Нали и двамата знаем, че сестрата на граф Глостър никога няма да седне на английския трон, въпреки подкрепата на нейния брат. Англия никога няма да приеме да я управлява жена, дори ако е дъщерята на стария крал.

— И крал Стивън не е мъж на място. Нерешителен е като жена. Не може да реши дори дали да се сражава с враговете си, или да им прости. А сега виж какво… мога ли наистина да те оставя сам? Искам да кажа достатъчно трезвен ли си, за да се пазиш?

В този миг Гълфър влезе в стаята и Нийл посегна припряно към меча.

— Боже милостиви, махнете това нещо. Нали не можете да влезете с меча си при една дама! Днес ще се сражавате в едно легло, нали така?

— Или ще си взема меча, или си тръгвам…

Гълфър му посочи превръзката за очи.

— А какво смятате да правите с меча си, ако сте с вързани очи?

Рицарят беше, разбира се, прав, но Нийл въпреки това се поколеба. Колкото повече се забъркваше в тази история, толкова по-съмнителна му изглеждаше. Ако се раздели с оръжието си, ще бъде беззащитен, ако ситуацията се влоши. Или наистина трябваше само да направи дете на застаряваща съпруга на търговец? И да вземе срещу това две жълтици? Ако трябваше да е честен, щеше да признае, че на света има малко неща, които да не би извършил за толкова много пари.

— Давате ли ми честната си дума, че тук не се крие някоя измама? — каза той най-сетне.

— Точно така, нека ти даде честната си дума, че в леглото с теб ще легне почтена жена, а не най-дъртата от всички курви в Рексам… — избоботи Орион. — Да ти се закълне в гроба на майка си…

— Наистина няма никаква измама — каза Гълфър и погледна Нийл право в очите. — Дамата е точно такава, каквато ви я описах.

— Е, добре — кимна Нийл и се обърна с гръб към Гълфър. Старият рицар отново му завърза очите и двамата оставиха Орион сам край пламтящия огън.

В къщата цареше тишина и до ушите на Нийл не стигаха никакви шумове, докато Гълфър го водеше по някакъв коридор. Но до носа му стигаха най-различни миризми. Миришеше на кожа, на восък и на прах, долавяше и острата миризма на говеждите изпражнения, от които бяха направени факлите, закрепени по стените.

— Ей, защо не ми казахте, че има стъпала — оплака се Нийл, защото си удари пищяла. — В случай че наблизо има дълбока дупка, в която мога да падна, ще е много мило от ваша страна, ако ме предупредите.

— Спокойно, вече почти стигнахме — каза с въздишка Гълфър. — Какво ли не бих дал, ако можех аз да свърша работата, която ви предстои… Вие, младоците, наистина не знаете цената на младостта и потентността…