Маги Дейвис - Кристално сърце

— Сега е твой ред — каза Магнус.

Момчето преряза с плоски клещи стъклената стопилка.

— Видя ли какво направих? — извика възбудено то.

След като стъклото се втвърди, ще го шлифоват и полират, докато повърхността му се изравни с тази на златния обков. Тези брошки във формата на цветя бяха особено ценени от дамите в Париж.

— О, майко, погледни… мехурче въздух!

Емелин пристъпи по-близо, за да види каква беля е станала. Понякога се случваше да се образува някое такова мехурче.

— Ами сега какво ще правим? — попита Магнус, а обръснатата глава на Том заподскача нервно напред-назад.

Емелин седна до сина си и му сложи в ръката тънка медна игла.

Най-важното е да си спокоен. Какъвто си шавърклив, трудно ще оправиш нещата.

— Стъклото вече се твърди — вайкаше се Том. — Няма да прободем мехурчето.

Ортмънд беше отишъл в магазина да претегли пръчки сребро. Том остана, но строгият поглед на Емелин го накара да млъкне и да застане с наведена глава.

Магнус прободе внимателно мехурчето и то се спука. Сега в стъклото проблясваха вече две мехурчета.

— Нали ви казах — каза тихо калфата.

Магнус захвърли гневно на масата тънката медна игла.

— А пък аз ти заповядах да си държиш езика зад зъбите! — извика той и сви ръце в юмруци. — Мамо, може ли да му фрасна един?

Емелин се облегна на стола си. Том наистина се държеше понякога така, че вбесяваше сина й. Въпреки това тя не допускаше Ортмънд да се отнася с него така, както го правеха някои строги майстори. Някой плесник или лишаване от ядене бяха нещо обичайно и повечето еснафи смятаха подобни мерки за твърде полезни.

Тя се наведе да вдигне медната игла от пода, където се беше отърколила. В това време Магнус беше застанал пред Том, който се опитваше отчаян да проявява храброст.

— Майко, той все така прави, непрекъснато ме дразни. Завижда, че моята работа е по-добра от неговата.

— Това не е вярно! — възкликна малкият Том. — Моята работа е по-добра.

Емелин хвана чирака за ръката.

— Престанете с тези глупави караници. Том, изтичай да викнеш Ортмънд. А ти, Магнус, иди при коняря и му кажи, че отсега нататък сам ще чешеш и ще храниш понито си.

Синът й излезе с отпуснати рамене.

Тишината, която настъпи изведнъж в помещението, беше приятна. Емелин седна пак и отмести инструментите на чираците. Масата беше доста разхвърляна и цялата в разноцветни петна. На една поличка отсреща бяха наредени много шишенца, чието съдържание служеше за оцветяване на стъклото. Зад нея беше скрито малко желязно сандъче, която тя сега свали, сложи го на масата и го отвори. Най-отгоре бяха подредени най-различни скъпоценни камъни. Докато ги гледаше, тя си мислеше за сватовницата. Малкото портретче с маслени бои на италианеца беше нарисувано от изкусен художник. Работата му й беше харесала много и тя би желала да запази портретчето, да го сложи в рамка и да го окачи.

Тя извади горното чекмедже на сандъчето и намери на дъното му онова, което търсеше. Беше изкована от сребро вълча глава с отворена паст. Беше изработена майсторски и по всяка вероятност по време на саксонците. Ако си помнеше добре, украшението идваше от Уинчестър, където английските крале пазеха от край време съкровищата си.

Клорис я беше попитала как изглежда новият господар на Морлекс. Е, сватовницата можеше веднага да се откаже да си има вземане-даване с този господин. Благородниците уреждаха женитбите си сами. Що се отнася до външността му, тя нямаше никаква представа, както и повечето хора в този град, защото господарят на крепостта прекарваше по-голямата част от времето си да препуска от единия до другия край на своите владения и да хваща хора за възстановителните работи. Освен това всеки знаеше, че той има малко или изобщо няма собствени средства. Затова настоява за толкова високи данъци — нали, ако не плати на рицарите си, има опасност те да се върнат в Лондон.

Гилдиите се посъветваха и решиха на празника Възнесение, когато трябваше да му се закълнат във вярност, да му поднесат дарове. Седларят беше довел племенника си от Рексам, за да завършат заедно коженото седло, което щяха да платят месарят и бояджията. Впрочем някои членове на гилдиите бяха на мнение, че такива скъпи подаръци лесно могат да подскажат на новия господар, че градът е по-богат, отколкото се опитва да се представи.

Подаръкът на тъкачите щеше да е тъмносин плат, изтъкан в Морлекс и обработен от младия тепавичар Найджъл.

На ушитото от него палто сребърната вълча глава сигурно щеше да изпъква особено добре. Емелин видя, че на главата й липсват очите. Тиглата беше още топла. Тя сложи клещите горещите въглени да се нажежат, а после подготви очните кухини.