Джуд Деверо - Сърце от лед

— Лий — започна тя, — толкова се радвам, че всичко свърши добре. Аз наистина съм щастлива с Кен.

Той се забави с отговора си.

— Не исках да ти причиня болка, Хюстън.

Тя се засмя в слушалката.

— В действителност аз бях тази, която настояваше Блеър да се смени с мен. Може би инстинктивно съм усещала, че вие двамата сте по-добра двойка, отколкото аз и ти. Не искаш ли да забравим всичко и отново да бъдем приятели?

— Това е и моето най-искрено желание. Между другото, Хюстън, ти наистина имаш добър мъж.

— Да, разбира се, но защо ми казваш това?

— За съжаление трябва да се връщам при пациентите. Още веднъж много ти благодаря за съдействието по въпроса за прислугата. От тези неща Блеър разбира по-малко и от мен. Вероятно ще те видя в неделя в църквата. До скоро!

Тя изгледа намръщено телефона, после вдигна рамене и се върна в библиотеката.

Бяха минали три седмици от сватбата, когато Хюстън уведоми Кей, че има намерение да преустрои кабинета му. Беше подготвена за протестите му, но не и за остротата на неговите аргументи. Опитвала се да ограничи личното му свободно пространство, заяви той и изрази това с думи, които тя никога не беше чувала досега; въпреки че не се изискваше особена интелигентност, за да се разбере значението им.

Идън и Ян стояха настрана и слушаха с интерес, любопитни кой ще излезе победител от тази оспорвана битка.

Хюстън нямаше представа как да овладее положението, но беше твърдо решена да въдвори ред в тази стая.

— Аз ще почистя кабинета ти и ще го мебелирам, както е редно. Или ще ме оставиш да направя това сега, под твое наблюдение, като ми казваш какво ти харесва и какво не, или ще го направя, докато спиш!

Кен се наведе заплашително над нея и Хюстън бе принудена да се облегне на стената. Но не мръдна от мястото си.

Тогава Кен изхвърча от кабинета и така силно тръшна вратата зад гърба си, че тя за малко не изскочи от пантите си.

— Проклети жени! — изрева той. — Никога не оставят мъжа на спокойствие! Винаги трябва нещо да разместват, да преправят; никога не са доволни, когато мъжът се чувства щастлив.

Когато Хюстън се обърна към Идън и Ян, те се усмихнаха кисело и също напуснаха стаята.

Хюстън знаеше, че задачата й няма да бъде от лесните, но не беше предполагала, че ще се натъкне на такава кочина: шест души трябваше в продължение на час и половина да стържат и да лъскат, докато подът, шкафовете, камината и мраморните глави на лъвовете от облицовката й отново блеснаха в цялата си чистота. След това Хюстън извика лакеите, които изнесоха евтиното дъбово бюро на Кен и го замениха с писалищна маса от 1740 година, изработена от компанията „Уилям-Кент“. Голямото писалище от тъмно дърво имаше три ниши за столове — два за шефа и неговия помощник и един за евентуален посетител. Хюстън постави пред писалището две удобни, тапицирани в червено кресла, а за Кен беше предвиден грамаден стол с червена тапицерия от кожа зад бюрото. Още при първото си посещение в склада беше забелязала това чудовище и веднага разбра за кого е предназначено то.

Когато писалището зае определеното му място, Хюстън заповяда всички прислужници с изключение на Сюзън да напуснат стаята. Двете жени внимателно се заеха да сортират съдържанието на чекмеджетата и преградките. Хюстън знаеше, че няма никакъв смисъл да се опитва да подреди документите, които бяха нахвърляни по всички подходящи и неподходящи места на кабинета. Тя само възложи на Сюзън да донесе две ютии, с помощта на които изгладиха измачканите писма и документи, преди да ги подредят.

Два кабинетни шкафа със стъклени врати, пълни догоре с кореспонденция, бяха разположени от двете страни на камината. Зад документацията Хюстън откри четири бутилки уиски и шест чаши, които очевидно не бяха изплаквани от преди четири-пет години.

— Извари ги в сапунена вода — нареди Хюстън, като държеше чашите възможно най-далече от себе си. — И занапред имай грижата всяка сутрин мистър Тагърт да намира чисто измити чаши в шкафа на кабинета си.

След това тя подреди колекцията от малки, изработени от месинг статуи на Венера зад стъклените врати на шкафовете с документи.

— Това положително ще се хареса на мистър Кен — изкиска се Сюзън, разглеждайки голите дами с доста закръглени прелести. — Сигурно са били набавени специално за него.

В ламперията на северната стена Хюстън откри два вградени шкафа, скрити зад дървения орнамент. Когато отвори единия от тях, тя неволно ахна от почуда: между документите лежаха дебели купчини банкноти, една част завързани, други оформени на снопчета. Имаше също и няколко едри банкноти, които се ръзхвърчаха по пода, когато тя отвори вратичката на шкафчето.