Джуд Деверо - Сърце от лед

Кен не бързаше много да настигне момчето, но в същото време Зак толкова бавно се придвижваше към входната врата, че той го настигна без никаква мъка.

— Обичаш ли да играеш бейзбол? — попита той.

Зак се обърна. Хубавото му лице беше разкривено от гняв.

— Да, но не с теб!

Кен явно беше стреснат от гневната реакция на момчето.

— Ти нямаш никаква причина да ми се сърдиш. Според всичко, което съм слушал, баща ти е бил много добър човек, а аз никога не съм твърдял противното.

— Обаче хората в този глупав град казват, че в действителност ти си ми баща.

— Те твърдят това само в преносен смисъл. До преди няколко седмици аз изобщо не подозирах за твоето съществуване. Обичаш ли уиски?

— Уиски? Аз… не знам. Никога не съм пил такова нещо.

— Тогава се върни с мен. Ще пием по едно уиски и аз ще ти обясня как става това с бащите и майките и каква роля играят хубавите момичета.

Хюстън преживя един неспокоен следобед, тъй като Кен прекара часове със сина си в своя кабинет, зад затворени врати. Но когато надвечер Закариа си тръгна, той изгледа Хюстън през спуснатите си клепки, лицето му се изчерви, но после дръзко цъкна с език.

— Закариа се държа доста странно при сбогуването — каза тя на Кен малко по-късно.

Мъжът й съсредоточено разглеждаше ноктите на пръстите си.

— Аз му обясних как се правят бебета. Вероятно съм навлязъл твърде много в подробности при тези обяснения.

Хюстън го гледаше със зяпнала уста. Кен си взе една ябълка от фруктиерата.

— Тази нощ ще трябва да работя, тъй като утре Зак ще дойде у нас да играе бейзбол с мен и Ян.

Той хвърли остър поглед към нея.

— Не се ли чувстваш добре? Лицето ти направо е позеленяло. Може би трябва да си полегнеш. Домакинството постепенно ти се качва на главата. — Той я целуна по бузата и се запъти към кабинета си.

Четири дни по-късно Кен реши сам да се огледа в магазина на Воун и да купи някои и други спортни принадлежности. Неговият отбор, към който принадлежеше и Идън, понесе съкрушително поражение от Ян и Закариа. Ян, който беше прекарал по-голямата част от своя млад живот в каменовъглените мини, изпитваше голямо уважение към Кен, а и все още му липсваше достатъчно самочувствие, за да обвини братовчед си, че не спазва правилата на играта. В края на краищата Кен плащаше бухалките за бейзбол.

Зак не чувстваше подобни скрупули. Той настояваше Кен педантично да се придържа към правилата на играта и не позволяваше на баща си никакви нарушения, което Кен обяви за чист формализъм. Досега Кен беше принуден да стои настрани от всички видове игри, защото отказваше да ги играе според правила, измислени от други хора. Сега беше твърдо решен да измисли нов правилник за бейзбол.

Когато двамата с Идън разгледаха магазина за спортни принадлежности, Кен реши да купи екипировка за тенис, велосипеди и всички уреди, необходими за обзавеждане на гимнастическа зала.

На другия край на щанда стоеше Джейкъб Фентън. Той вече рядко напускаше къщата си, предпочиташе да си стои затворен в кабинета, да проучва борсовите бюлетини и да проклина сина си, защото не проявяваше и най-малък интерес към бизнеса. В последно време обаче се чувстваше малко по-добре, тъй като неговата дъщеря, която преди години беше отхвърлил като недостойна, се беше върнала в къщи с прекрасен син.

Младият Закариа обединяваше в себе си всичко, което един мъж би могъл да иска от своя син: желание да учи, интерес към бизнеса, изключителна интелигентност и дори чувство за хумор, Фентън намираше у Закариа само един недостатък: той все повече харесваше същинския си баща. Един следобед, когато трябваше да си стои в къщи и да изучава експлоатацията и управлението на каменовъглените мини, които щеше да наследи подир време, той отиде при баща си да играе е него бейзбол. Това се повтаряше почти всеки ден. Затова Джейкъб реши, че клин клин избива, и излезе да купи на момчето всички спортни уреди, които можеха да се намерят на пазара.

С ръце, пълни с ракети за тенис и гири, Кен заобиколи един щанд и се намери лице в лице с Джейкъб Фентън. Той се втренчи в него и в тъмните му очи проблясна гневна искра.

Джейкъб нямаше никаква представа кой беше този широкоплещест тъмнокос гигант, макар че по някакъв начин му изглеждаше познат. Във всеки случай костюмът, който този млад мъж носеше, струваше много пари.

— Извинете, сър — промърмори Джейкъб и се опита да мине покрай него.

— Значи дори не ме познаваш, ако не ти държа стремето, а, Фентън?