Джуд Деверо - Сърце от лед

Въздишайки, Хюстън започна да сортира банкнотите.

— Кажи на Албърт да се обади на търговеца на железарски изделия и да му каже да ни изпрати незабавно каса за налични пари. А сега да видим дали не бихме могли с помощта на ютиите да изгладим поне малко и банкнотите.

С ококорени от изненада очи Сюзън се зае да глади банкноти по хиляда долара.

Когато Кен видя отново своя кабинет, той известно време се разхождаше мълчаливо из него, погледна тъмнокафявите завеси от брокат, колекцията от голи хубавици, креслото от червена кожа, в което удобно се настани, и накрая проговори:

— Радвам се, че поне не си боядисала стените в розово. А сега ще ме оставиш ли най-после да работя?

Хюстън се усмихна и на минаване залепи устни на челото му.

— Знаех, че ще ти хареса. Независимо дали го признаваш или не, ти харесваш красиви неща.

Той се протегна и хвана ръката й.

— Предполагам, че имаш право — промълви той и я погледна право в очите.

Хюстън излезе от кабинета, сякаш стъпваше по облаците, а когато отиде на проба при шивачката, през цялото време си тананикаше.

Два дни по-късно те дадоха първата си официална вечеря, която премина при огромен успех. Хюстън покани само някои от най-добрите си приятели, които Кен вече познаваше, за да не се чувства той неловко, а да му е приятно с гостите. Кен се прояви като любезен домакин. Наливаше на дамите шампанско и развеждаше всеки, който проявеше желание, да разгледа вече подредените стаи.

Но по-късно, когато започнаха забавленията, на Хюстън много й се искаше да потъне вдън земя. Беше поканила един ясновидец, който пътуваше на турне, да покаже изкуството си пред гостите. През първите десет минути Кен се въртеше неспокойно на стола си, а след малко започна да говори с Идън за покупката на някакъв недвижим имот, Хюстън го побутна с лакът, но той се обърна към нея и заяви с прекалено висок глас, че смята този човек за измамник и че отказва да седи тук дори една минута повече. После се надигна и пред всички гости напусна салона. Хюстън остана строго изправена на своя стол и с ръка даде знак на ясновидеца да продължи спиритическия сеанс.

По-късно, когато гостите си бяха отишли, Хюстън откри съпруга си в дъното на градината. Тя вървеше по виещите се алеи, които завършваха в плоска, обрасла с трева падина. Високият хълм с голямата къща върху него остана далеч назад. Пред нея се простираше някакво тайнствено, омагьосано кътче, заобиколено от високи дървета и жив плет. Чуваше се само цвърченето на птичките, които мътеха в гнездата си.

— Този човек не ми хареса, Хюстън — заговори Кен, без да се обръща. Той стоеше с пура в уста, облегнат на едно дърво. — Вълшебства и магия не съществуват и аз не мога просто да си остана на мястото и да се правя, че вярвам в тях.

Тя постави показалец върху устните му, за да го накара да замълчи и бързо обви врата му с ръцете си. Той се наведе над нея, за да я целуне, и тялото й се прилепи до неговото.

— Как можа една лейди като теб да се омъжи за коняр като мен? — прошепна той.

— Щастлива случайност — засмя се тя и впи устните си в неговите.

Едно от нещата, които Хюстън особено ценеше у Кен, беше неговото безгрижие по отношение на правилата за прилично държание. Ето и сега близо до тях всеки миг можеха да се появят хора — прислужници от къщата, които правеха вечерната си разходка, или градинари, излезли да потърсят забравени сечива, — но това ни най-малко не го смущаваше.

— Имаш дяволски много неща върху себе си — каза той, когато започна да разкопчава роклята й и я смъкна от раменете й.

Когато тя застана пред него по бельо, а роклята се разпростря на моравата, той мушна ръка под коленете й и я понесе напреки през тревата и цветята към един мраморен павилион, в който бе поставена статуята на Диана, богинята на лова.

Положи я в тревата, пред краката на богинята, и започна малко по малко да отстранява остатъка от бельото й, като целуваше всяка част на тялото, която разголваше.

Хюстън беше убедена, че никога досега не се е чувствала толкова добре, и много бавно позволяваше на страстта си да се разпали, тъй като искаше да продължи до безкрайност момента на сливането им.

Той галеше и милваше тялото й, докато й се зави свят. Всичко се завъртя около нея, а върховете на пръстите й като че свиреха някаква мелодия.

Когато Кен най-после намести тялото си върху нейното; той се усмихна, сякаш беше прочел мислите й. Тя се вкопчи в него, притисна го още по-силно до себе си, докато цвете тела се сляха в едно.