Джуд Деверо - Сърце от лед

Той зае отреденото за него място и до края на обяда почти не продума, само наблюдаваше всекиго, и особено Хюстън, по какъв начин поднася хапките към устата си. Тя се хранеше бавно, съзнателно разтегляше движенията и вдигаше високо всяка лъжица или вилица, за да може Кен да види какви прибори използва.

Към края на обяда Хюстън се обърна към Ян и каза:

— Имам добра новина за теб. Вчера изпратих телеграма до един приятел на баща ми в Денвър и го попитах не би ли желал да се премести в Чандлър и да ти дава уроци. Мистър Честертън е пенсиониран британски изследовател, който по поръчка на своето правителство е пропътувал целия свят. Проучил е Нил до изворите му, пирамидите, високопланинското плато на Тибет. Мисля, че няма кътче на тази планета, което той да не познава. Тази сутрин получих потвърждение, че с удоволствие ще дойде тук. Смятам, че ще бъде фантастичен учител. Как мислиш, Ян?

Момчето можа само да я погледне е широко разтворени очи.

— Африка? — успя най-после да продума то.

— Познава я като джоба на жилетката си. — Тя бутна стола си назад и се изправи. — Кой от вас би пожелал сега да поиграе малко бейзбол? Доставих необходимото оборудване, а на моравата зад северното крило е очертано игрище. Набавих и упътване, но за съжаление не разбирам нито дума.

— Мисля, че Ян ще ти предаде основните понятия — отговори с весело намигване Шъруин. — А бих се обзаложил, че и Идън владее някои от правилата на играта.

— Ще играете ли с нас, Идън?

— С удоволствие.

— А ти, Джоан?

— Тъй като нямам и понятие откъде да започна като икономка на тази голяма къща, със същия успех бих могла да бъда безполезна и на игрището за бейзбол.

— А ти, Кен? — попита Хюстън, когато той тръгна да излиза. Лицето му изразяваше неловко объркване.

— Аз трябва да работя. Ти също си ми нужен в кабинета, Идън.

— Смятам, че с това отпадам като играч на бейзбол — отбеляза Идън, надигайки се от стола си. — В такъв случай ще се видим на вечеря.

Когато двамата се оттеглиха в кабинета на Кен, Идън с удоволствие наблюдаваше как приятелят му марширува насам-натам из стаята и непрекъснато поглежда през прозореца. Идън си задаваше въпроса, дали Хюстън нарочно не беше поставила игрището точно под кабинета му. Трябваше по три пъти да повтаря въпросите си, преди Кен да се сети да отговори.

— Тя наистина е хубава, нали? — попита по едно време Кен.

— Кой? — усмихна се Идън, решил да се прави на ударен, докато разглеждаше купчина телеграми, пристигнали сутринта: предложения за покупка на парцели, фабрики, акции — всичко, което Кен в момента купуваше или продаваше.

— Хюстън, разбира се! По дяволите! Я го виж ти Ян! Играе бейзбол. На неговите години аз работех по четиринадесет часа на ден.

— Той също — отговори спокойно Идън. — И аз съм от тия, дето цял живот са работили. Точно това е причината, поради която момчето играе сега — добави той и остави телеграмите обратно на бюрото. — Тия неща биха могли да почакат няколко часа. Смятам да изляза за малко и да се порадвам на слънцето. Ще ми се да поговоря известно време и за нещо друго, не непрекъснато за пари.

На вратата той се спря.

— Ще дойдеш ли с мен?

— Не — отговори Кен, без да вдига очи от своите документи. — Все някой трябва да остане… — Той погледна нагоре. — По дяволите, да! Ще дойда и аз. Колко ли далеч може да се изпрати топката с такова дърво? Басирам се сто срещу едно, че мога да победя и теб, и всеки друг от тези, които са на игрището.

— Приемам баса — отговори сериозно Идън и излезе от кабинета.

Кен се нахвърли върху бухалката за бейзбол като дете върху кутия бонбони. Трябваше да замахне три пъти, преди да успее да улучи топката — но никой не се осмели да му разясни правилото, че след три неуспешни опита излизаш от играта. За сметка на това обаче, когато удари топката, тя полетя като куршум във въздуха и счупи едно стъкло на втория етаж. Това го зарадва безмерно и от този момент нататък той самоуверено даваше съвети как да се борави с бухалките за бейзбол.

По едно време за малко не се стигна до сбиване с бухалки между Кен и Ян, но Хюстън все пак успя да раздели двамата, преди да се пролее кръв. Последствието от намесата й беше, че двамата мъже моментално се нахвърлиха върху нея и й заявиха да бъде така добра да не се намесва в чуждите работи. Тя се оттегли към края на игралното поле, откъдето Шъруин развеселено наблюдаваше двамата побойници.

— Едва сега Ян ще се почувства тук като у дома си — усмихна се той. — В лагера той непрекъснато се препираше за нещо с Раф. Досега тук му липсваха дискусиите.