Джуд Деверо - Сърце от лед

Хюстън беше избрала няколко калъфки за възглавници, които украсяваше с бродерия, докато Ян се задълбочи в една книга, а след няколко увещания от страна на Хюстън се съгласи да й прочете една глава. Той имаше приятен глас и дарбата много живо да предава диалозите. След известно време към тях се присъедини и Идън и послуша как чете момчето.

Когато стана време за сън, Хюстън се отправи сама нагоре, тъй като Кен се беше затворил в своя кабинет, а пушекът от пурите му си пробиваше път през процепите на вратата. По някое време през нощта той се промъкна при нея в леглото, притисна я до своето могъщо топло тяло и веднага заспа.

Хюстън се събуди от приятното усещане, което предизвикваха ръцете на Кен по бедрата й. Тя обърна лице към него още преди да е отворила очи, той притисна устните си в нейните и започна една нежна, продължителна и бавна любовна игра.

Хюстън отвори очи едва когато утолиха страстта си.

— Реши да провериш дали наистина е съпругът ти? — попита с усмивка Кен. — Или рано сутринта би ти харесал който и да е мъж?

Тя реши да отвърне на закачките му със същата монета.

— Как бих могла да те отлича от другите мъже, като досега съм спала само с теб? Или трябва да изуча каква е разликата?

По лицето му премина тъмна сянка и той бавно се надигна от леглото.

Хюстън обгърна с ръце бедрата му и притисна гърдите си към гърба му.

— Това беше само шега. Нямам никакво желание да узная какви са другите мъже.

Той разтвори ръцете й.

— Но аз трябва да работя и да се опитам да спечеля достатъчно пари за издръжка на армията, която си наела.

Хюстън остана да лежи в леглото и го наблюдаваше, докато изчезна в банята. Това беше част от неговата същност, до която тя все още нямаше достъп.

Едно почукване по вратата на спалнята не й остави повече време за размишления.

— Мис Хюстън — обади се Сюзън, — мис Джоан Тагърт е долу заедно с баща си и една кола, пълна с разни неща. И двамата искат да говорят с вас.

— Идвам веднага — извика Хюстън и напусна с нежелание леглото си. Кен би могъл да остане още малко при мен, мислеше тя. Но когато се облече, той вече работеше в своя кабинет.

Слезе долу и отведе Джоан в малкия салон.

— Толкова се радвам, че си решила да приемеш моето предложение — започна Хюстън. — Без икономка наистина не мога да се справям.

Джоан я прекъсна с едно движение на ръката.

— Няма смисъл да ме залъгваш. Много добре разбирам защо ми предлагаш тази работа и напълно съзнавам, че първо трябва да науча всичко от теб, а по тази причина в началото не само няма да бъда полезна, но и ще ти бъда в тежест. Но възможността да отърва семейството си от робския труд в каменовъглените мини е по-важна от моята гордост. Раф принуди Ян да напусне рудника, а баща ми принуди мен. Дойдох да те помоля за едно още по-голямо благодеяние от това, което вече ми оказа. Ще работя за теб до припадък, ако позволиш баща ми да живее при мен.

— Разбира се — отговори бързо Хюстън. — Освен това ти си член на семейството, Джоан. Не е необходимо да работиш за мен като икономка. Можеш да живееш тук като гостенка, която не е длъжна да прави нещо, а само да се чувства добре.

— Без работа бих изтраяла при теб най-много две седмици — засмя се Джоан. — Щом баща ми е добре дошъл, с радост оставам и аз.

— Само ако се храните заедно с нас на семейната маса. Тя е огромна и почти винаги празна. Сега ще ме запознаеш ли с баща си?

Когато Хюстън видя Шъруин Тагърт, тя веднага разбра защо Джоан искаше да го измъкне от миньорския лагер. Шъруин беше смъртно болен. Очевидно баща и дъщеря бяха наясно по този въпрос, но никога не отваряха дума за това.

В лицето на Шъруин Хюстън опозна един благ, добре възпитан представител на фамилията Тагърт. Само след четвърт час всички прислужници в къщата се стараеха да му създадат всевъзможни удобства. Имаше само един кратък спор по въпроса, къде да живее по-старият Тагърт, при който в крайна сметка Джоан успя да се наложи. Настаниха го в долните стаи за икономката, които имаха отделен вход към градината и се намираха точно до стълбището за прислугата. Джоан се установи в стаите на втория етаж.

Кен остана в кабинета си, когато сервираха обяда; но Идън се появи на трапезата, която междувременно се беше увеличила с още двама души. Ян видимо се отпусна, когато насреща му седнаха чичо му и братовчедка му, и обядът се превърна в много забавно преживяване. Шъруин разказваше весели истории от живота на миньорите. Когато в столовата влезе Кен, всички се смееха.