Джуд Деверо - Сърце от лед

Хюстън неволно изстена.

— Кен също казва, че дискутираме, когато започне да спори с мен. Надявам се, че няма да се стигне до сериозно нараняване.

— Смятам, че твоят Кен е прекалено разумен, за да позволи да се стигне дотам. Твой ред е да удряш топката, Хюстън.

Хюстън не полагаше големи усилия да улучи топката, която хвърляха към нея; много повече й хареса, когато Кен я обгърна с ръце, за да й покаже как да държи бухалката. Ян веднага извика, че по този начин предоставя неспортсменско предимство на противниковия отбор, а докато Кен даваше на младия си братовчед съответен по сила и аргументи отговор, Хюстън успя да улучи топката и я изпрати далеч зад втория флаг.

— Бягай! — извика Джоан. — Бягай, Хюстън, бягай!

Хюстън хукна колкото й държат краката, повдигнала фустите си почти до коленете. Идън, застанал зад първия флаг, се ухили като дете на захарно петле; Кен обаче веднага спринтира по тревата след подскачащата топка, успя да я хване и побягна подир Хюстън. Тя обърна глава назад, видя, че я настига, и си помисли, че няма да преживее сблъскването, когато той я догони между двете бази. Побягна още по-бързо и чу далеч отзад рева на двата отбора, които крещяха на Кен да спре, преди сериозно да е наранил жена си.

Той я настигна на основната база, успя да я хване за глезените и тя се просна на моравата с цялата си дължина. Но когато зарови лице в тревата, успя да докосне с протегнатите си ръце базовата дъска.

— Хюстън направи точка! — извика Шъруин.

Кен скочи и се разкрещя срещу по-ниския с една глава възрастен мъж, а Ян, който беше от неговия отбор, го подкрепи не по-малко буйно. Но Шъруин остана съвсем спокоен и невъзмутим на края на игрището.

Джоан помогна на Хюстън да стане от земята и провери главата и ръцете й за цицини и ожулвания. В това време Хюстън гледаше с любов към разгневения си съпруг.

— Той не обича да губи, нали?

— Също толкова малко, колкото и ти — отговори тихо Джоан, докато разглеждаше огромната дупка в полата й и зелените петна по челото й.

Хюстън докосна мъжа си за ръката.

— Макар че днес така унищожително те бихме, мили мой, надявам се, че ще изпиеш с нас по нещо разхладително, а утре отново можеш да опиташ да ни победиш.

За момент Кен смръщено изгледа жена си, но скоро се засмя, прегърна я през кръста и я завъртя в кръг около себе си.

— Досега винаги — рано или късно — съм успявал да победя големите финансисти на Уол стрийт, но теб, лейди, още не съм успял да победя в никоя област.

— Престани да се хвалиш и ела с нас в къщи — извика Идън. — Ще има нещо за ядене.

След това той учтиво се обърна към Джоан и й предложи ръката си. Двете двойки тръгнаха бавно към къщата, последвани от Ян и Шъруин.

Като че ли играта на бейзбол разтопи леда между различните членове на семейство Тагърт. Кен вече не оставаше в кабинета си, когато другите се хранеха, а Ян не седеше мълчаливо и сърдито на масата. Веднъж Кен заяви на Ян, че е един мечтател, който няма представа за реалния свят. Ян, който прие думите на братовчед си като предизвикателство, предложи да му покаже нещо от „действителния свят“ с изрази, които накараха Хюстън да го предупреди, че при повторната им употреба ще бъде принудена да го отстрани от семейната трапеза.

Кен започна да въвежда Ян в света на сделките, показваше му ежедневните борсови бюлетини и го учеше как да чете договорите. Само след няколко дни Ян вече говореше за пет- или шестцифрени суми, с които се плащаха поземлени участъци в градове, които познаваше само от вестниците.

Един ден Хюстън видя как Шъруин драскаше нещо върху парче хартия. По-късно, като разгледа внимателно рисунката, тя разпозна върху нея почти съвършеното изображение на една разпространена в околностите на Чандлър птица — дрозд. Тогава поръча при Ссйлс преносим статив, четки и водни бои и ги връчи на Шъруин, придружени от една пълна е излишни подробности лъжа — била намерила тези неща в склада, а дали той знаел кой би могъл да ги използва? Тя се страхуваше от прословутата Тагъртова гордост и смяташе, че ако му каже направо, той непременно ще отклони подаръка.

Но Шъруин само се засмя и я погледна с такъв проницателен поглед, че Хноън цялата се изчерви. Той спокойно прие подаръка и нежно я целуна по бузата. След този ден непрекъснато седеше навън в градината и рисуваше всичко, което привличаше вниманието му.

Хюстън два пъти посети Блеър в новата клиника за жени на семейство Уестфийлд. След дългогодишната раздяла двете едва сега имаха възможност да се опознаят истински. Оставаха с часове заедно, а един ден й се обади Лий и я помоли да намери прислуга за него и Блеър. Лий беше много предпазлив и сдържан по телефона и тя неволно си спомни как в църквата, когато беше обявен годежът му е Блеър, той се опита да поговори с нея, а тя доста неучтиво го отряза.