Джуд Деверо - Сърце от лед

Срещу парка имаше салон за сладолед, който беше отворен няколко часа и в неделя, и Кен покани всички двойки на крем-сладолед със сода и минерална вода.

Хюстън се прибра в къщи със сияещо лице. Не беше предполагала, че годеникът й може да бъде толкова очарователен.

— Никога не съм имал време за такива неща. Освен това си мислех, че те са чиста загуба на време. Обаче ми хареса. Смяташ ли, че се държах добре с твоите приятели? Много ли ми личеше, че съм работил в конюшня?

— Ни най-малко.

— Можеш ли да яздиш?

— Да — отговори тя с глас, пълен с надежда.

— Ще те взема утре сутринта и ще пояздим извън града. Би ли ти харесало такова нещо?

— Много.

Без да губи повече време, Кен сложи ръце в джобовете на панталоните си и тръгна, подсвирквайки си, през градината на Вила Чандлър.

В понеделник сутринта Кен Тагърт се появи пред Вила Чандлър в пет часа. Всички в къщата спяха. Хюстън в просъница чу някакво шумолене в партера и веднага скочи. Това не можеше да бъде друг освен Кен. Никой досега не беше обувал бричове и ботуши за езда с такава бързина като нея.

— Доста дълго се забави — посрещна я Кен и я поведе към двата коня с тежки чанти на седлата, които ги очакваха пред вратата.

— Нашето ядене — беше всичко, което каза, преди да се метне на седлото.

Какво щастие, че не излъгах, като му казах, че мога да яздя, помисли си тя часове по-късно, докато го следваше нагоре по стръмния планински склон.

Тръгнаха на запад, покрай къщата и градината на Тагърт, а после навътре в гънките на Скалистите планини, които започваха непосредствено след Чандлър. Прекосиха високо плато, обрасло с жилави бодливи храсти, и навлязоха още по-навътре в планината, докато стигнаха до първите скални блокове и високопланински борове. Кен водеше коня през сипеи и раздърпани от вятъра бели борове. Спря едва на една полянка високо в планината, от която се откриваше зашеметяващ изглед към Чандлър и околностите му, които лежаха ниско под тях.

— Как намери това място? — прошепна тя.

— Докато ти си играеш, караш колело или пиеш чай с разни хора, аз идвам тук. — Той слезе от коня си и посочи с глава стръмния склон отсреща. — Горе имам колиба. Пътят дотам е много труден, не е работа за дами да се качват по него.

Той започна да разкопчава ремъците на чантите е храна, а в това време Хюстън слезе от коня сама, без чужда помощ.

Двамата седнаха на земята, хранеха се и разговаряха.

— Как успя да спечелиш толкова много пари? — понита го тя.

— След като Фентън ме изхвърли от дома си, отидох в Калифорния. Пам ми беше дала петстотин долара и с тях купих една изчерпана златна мина. Успях да изровя от изтощената земя още няколко хиляди и използвах парите да си купя земя в Сан Франциско. След два дни продадох местата и получих за тях един път и половина повече, отколкото бях платил. С парите купих още земя, отново я продадох, купих фабрика за пирони и я препродадох, купих една малка железопътна линия… И така нататък, и така нататък.

— Знаеш ли, че Памела Фентън е останала вдовица? — попита Хюстън уж между другото, но всъщност очакваше напрегнато отговора му.

— Откога?

— Доколкото знам, мъжът й е починал само преди няколко месеца.

Кен се втренчи за няколко секунди в Хюстън, като че ли я виждаше за пръв път.

— Животът понякога си играе с нас по много странен начин, нали?

— Какво искаш да кажеш?

— Ако не бях те поканил в моята къща, сестра ти нямаше да излезе с Уестфийлд и сега ти щеше да се омъжиш за него.

Тя си пое дълбоко въздух.

— А ако ти знаеше, че Памела вече не е обвързана, нямаше да ме поканиш в своята къща. Мистър Тагърт, вие сте свободен по всяко време да развалите годежа. Ако това ви…

— Надявам се, че няма да запееш отново старата песен — прекъсна я той и стана. — Нищо друго ли не ти идва наум?

Тя се почувства безкрайно облекчена.

— Само си помислих, че сега ти може би…

Кен с два скока се озова до нея и я стисна в обятията си.

— Моля те, затвори си устата, по дяволите! — промърмори той, докато я целуваше.

Хюстън се подчини.

Във вторник сутринта Хюстън получи от Уили съобщение, че мис Лавиния Ла Рю ще я очаква в девет часа в музикалния павилион на парка Фентън.

Хюстън завари там дребна, тъмнокоса, ексцентрично облечена жена с огромни гърди. Чудно дали това е естествено, помисли си тя.

— Добро утро, мис Ла Рю. Много мило от ваша страна, че се съгласихте да поговорим толкова рано.