Джуд Деверо - Сърце от лед

Хюстън просто не можеше да повярва, че този Леандър, от когото Блеър толкова се възхищаваше, беше същият онзи улегнал, винаги държащ се на разстояние мъж, когото тя беше познавала е години. Според описанията на Блеър Леандър не само бликаше от живот, но и беше същинско чудо, що се отнася до качествата му като лекар.

— Онзи мъж имаше четиринадесет дупки в червата си! И Лий ги заши всичките! — обясняваше трескаво Блеър, докато Хюстън изплакваше косите й и за втори път ги натри с шампоан. — Четиринадесет!

Колкото повече говореше Блеър, толкова по-нещастна се чувстваше Хюстън. Леандър нито веднъж не беше я погледнал така, както гледаше Блеър тази сутрин. Освен това никога не я вземаше със себе си, когато посещаваше пациенти. Не че тя беше проявила желание да види как работи човешката храносмилателна система отвътре; но да преживее нещо заедно е него — това за нея щеше да бъде от огромно значение.

Само след няколко дни Блеър притежаваше Леандър по начин, по който той никога не беше принадлежал на Хюстън. А в този момент тя не притежаваше и Кен. Дали да не отиде при него?

Трябваше да се срещнат поне веднъж преди сватбата, за да обсъдят протичането на този ден. Хюстън си представяше как отива при него в къщата. Без съмнение той ще каже:

— Бях сигурен, че ще отстъпиш. Не можа да издържиш дълго далеч от мен.

През целия съботен ден, докато Блеър спеше, Хюстън се надяваше, че Кен ще я посети. Но той не го направи.

В неделя тя облече пола от сив серж, тъмнозелена блуза от плисирана коприна и сив жакет и слезе в града, за да присъства с родителите си на божествената служба. Когато енориашите насядаха по пейките и отвориха своите псалми, цялата църква внезапно утихна.

— Помести се малко — каза Кен на Хюстън.

Тя стреснато се дръпна към края на пейката, за да му направи място до себе си. През цялата служба той седеше мълчаливо и поглеждаше със скучаещи очи нагоре към преподобния Томас. Едва изпяха последния химн, когато сграбчи Хюстън за ръката.

— Искам да говоря с теб!

Той буквално я измъкна от църквата и не обърна никакво внимание на хората, които се опитваха да разменят няколко думи с него. Вдигна я на седалката на старата си карета, метна се на капрата и така силно подкара четирите коня, че Хюстън едва задържа шапката си да не падне.

— Слушай — заговори той, след като рязко спря под тополите край помпената станция, — каква работа си имала с Марк Фентън?

Каквото и да мислеше Хюстън за Кен, действителността винаги беше по-различна. И този път той реагира неочаквано за нея и много по-буйно, отколкото си го представяше.

— С Марк се познаваме от деца — отговори хладно тя. — Мисля, че ми е позволено да се срещам с приятели, ако имам желание. Освен това майка ми през цялото време беше до мен.

— Да не мислиш, че не знам? Майка ти е разумна жена.

— Нямам представа какво целиш е това. — Тя се заигра с чадърчето си.

— Каква работа имаше с Марк Фентън? — повтори той и се приведе заплашително над нея.

Хюстън реши да му каже истината.

— Вторият ми баща поиска да му обещая, че ще разпитам за теб толкова хора, колкото мога да открия за такова кратко време. Мистър Гейтс уреди тази среща с Марк, за да получа някои сведения. Първо се обърнах към стария мистър Фентън, но той отказва да говори за теб. — Тя го погледна е искрящи очи. — Освен това възнамерявам да поговоря с мис Лавиния Ла Рю.

— Вини? — сепна се той, но веднага след това се ухили. — Гейтс ли ти даде този съвет? Доста умно. Питам се защо още не е забогатял… Но почакай! Какво ще стане, ако попиташ някого и той — или тя — ти кажат, че съм негодник?

— Тогава още един път ще си помисля, дали да се омъжа за теб или не.

Хюстън съвсем не беше подготвена за това, което последва.

— Венчавката е обявена за понеделник, но ти в последната минута ще я отмениш, така ли? Само защото някой си е казал, че не му харесва кройката на ризите ми! Чуйте, мис Чандлър: питайте всеки мъж, е когото съм нравил сделки, питайте всяка жена, с която съм спал — и ако са честни, ще чуете от тях, че през живота си не съм измамил нито един човек.

Той скочи от капрата и отиде към едно дърво, отправил поглед далеч към хоризонта.

— По дяволите! Идън хиляди пъти ми е казвал, че една лейди няма да ми докара нищо, освен ядове. Кен, казваше той, вземи си селско момиче, иди на село и развъждай коне. Предупреди ме да не се захващам е дама.

Хюстън успя най-после със собствени сили да напусне каретата.