Джуд Деверо - Сърце от лед

— Лоши новини? — попита Идън.

Кен понечи да му подаде писмото през масата, но размисли и го пъхна в джоба на жакета си.

— Писмото е от Хюстън. Никога досега не съм срещал жена като нея. Ти нали смяташе по-късно да слезеш то града?

Идън кимна.

— Влез в някой бижутериен магазин и й купи една дузина пръстени в различни цветове. Нареди да и ги изпратят във Вила Чандлър.

— Няма ли да и пишеш?

Кен хитро се усмихна.

— Не. Смятам, че пръстените са достатъчни. И така, докъде бяхме стигнали?

В четири часа мистър Уедърли от магазина за бижута и подаръци вече бързаше нагоре по стълбите към Вила Чандлър.

— Трябва да предам на мис Хюстън едно пакетче — каза той възбудено на Сюзън, която му отвори входната врата.

Сюзън го въведе в салона, където на масата седеше една мрачна Хюстън, заобиколена от безброй списъци на всичко онова, което трябваше да свърши до сватбата.

— Приятен следобед, нали, мистър Уедърли? — посрещна го Оупъл. — Мога ли да ви предложа чаша чай?

— Не, благодаря ви — отговори търговецът и изгледа Хюстън със светнали очи. — Това е за вас. — Той постави на масата голяма плоска кутия, облечена в кадифе, и почтително я побутна към Хюстън.

Смутена, но с проблясваща искра на надежда в сърцето, Хюстън пое кутията. През целия ден се чувстваше нещастна, тъй като подготвяше една сватба, която може би изобщо нямаше да се състои. И като капак на всичко мистър Гейтс поверително й беше съобщил, че се е свързал с Марк Фентън и е уговорил среща с него за утре сутрин. Явно не възнамеряваше да я освободи от обещанието й да събере информация за Кен.

Когато Хюстън отвори кутията и видя пръстените, тя едва удържа напиращите сълзи на облекчение.

— Прекрасни са — промълви тя с подчертано спокойствие, докато ги разглеждаше един след друг: два със смарагди, пръстен с голяма перла, един със сапфир, един с рубини, три пръстена с брилянти, един с аметист, един с три опала, един с камея от нефрит и един с гравирани корали.

— Стори ми се, че не чувам добре — разправяше мистър Уедърли, — когато онова русо момче, което придружава мистър Тагърт на всяка крачка, дойде преди час при мен и поиска една дузина пръстени. Всичките са за мис Хюстън, каза той.

— Значи мистър Тагърт не ги е избрал сам — каза малко разочарована Хюстън.

— Идеята била негова. Така ми каза русият.

Хюстън бавно се надигна, стиснала в ръка кутията.

— Благодаря ви, мистър Уедърли, че лично сте се потрудили да дойдете тук. Искаш ли да видиш пръстените, мамо? — добави тя и подаде кутията на Оупъл. — Сигурна съм, че ще имат нужда от някои поправки. Довиждане, мистър Уедърли.

Хюстън тръгна нагоре към стаята си с леко сърце. Самите пръстени не означаваха нищо за нея, но Кен беше прочел писмото й и беше решил, че въпреки всичко ще се ожени за нея. Само това беше от значение. Наистина не беше я помолил да го посети, но скоро щяха да бъдат женени и тогава щяха да се виждат всеки ден.

Отиде в стаята си и започна да се преоблича за вечерята.

Хюстън с усмивка погледна Марк Фентън, който седеше насреща й в спокойната, обзаведена в розово и бяло чайна на мис Емили. Оупъл беше заела място недалеч от тях, но се стараеше да остави двамата да разговарят необезпокоявани. Мистър Гейтс беше настоял Оупъл да придружи Хюстън на срещата, тъй като, както изрично подчерта, нямал вече никакво доверие в морала на младите американци.

Марк беше представителен млад мъж, широкоплещест, рус, с раздалечени сини очи и заразителна усмивка.

— Както чух, вие сте направили удара на сезона, Хюстън — каза Марк, докато си вземаше още едно парче кейк със стафиди. — Всички шушукат за това, че той е наполовина варварин, наполовина рицар на бял кон. А какъв е Кен Тагърт в действителност? — попита със смигване той.

— Смятах, че вие ще ми кажете това. Нали мистър Тагърт по-рано е работил за вас.

— Но той напусна къщата, когато аз бях на седем години! Почти не си го спомням.

— Все пак ще ми разкажете нещо, нали?

— Страхувах се до смърт от него — засмя се Марк. — Управляваше конюшнята, сякаш беше негова собственост, и никой, дори баща ми, не смееше да се противопостави на неговите нареждания.

— Даже и вашата сестра Памела? — попита Хюстън, въртейки в ръка лъжичката за чай.

— Ето какво искате да знаете — засмя се отново той. — Нямах понятие какво става между двамата. Един ден и Тагърт, и сестра ми изчезнаха. А аз до ден днешен треперя, когато трябва да взема от конюшнята кон, без преди това да съм поискал разрешение.