Джуд Деверо - Сърце от лед

Хюстън наблюдаваше залеза на слънцето през високите прозорци. Мисис Мърчисън влизаше и излизаше, носейки големи количества превъзходни ястия, които биваха унищожавани до последната трохичка.

Кен непрекъснато й правеше комплименти, които започнаха с „дяволски вкусно“ и стигнаха до предложението, направено точно когато тя внесе в стаята голям печен бут, да избяга е него и да живеят греховен живот. Мисис Мърчисън се кискаше и се изчерви като ученичка.

Хюстън се сети за изявлението на мисис Мърчисън, че ще поднася на масата само любимите ястия на мистър Кен, и попита:

— Какво най-много обичате да ядете, мистър Тагърт?

Той я погледна през ръба на купчина документи.

— Всичко, което има добър вкус. Разбира се, най-вече красиви жени.

Хюстън се изчерви и отмести очи. В девет часа тя стана.

— Трябва да си тръгвам. Бих искала още веднъж да ви благодаря за вечерта, мистър Тагърт.

Не вярваше, че той изобщо забелязва нейното присъствие, но Кен посегна към ръба на дрехата й.

— Не можеш още да си ходиш. Искам да поговоря с теб.

Ако не искаше да й смъкне роклята от тялото, не биваше да мърда; затова спря и се загледа безмълвно в един квадрат от ламперията на стената, който се намираше над главите на двамата мъже.

— Мисля, че аз съм този, който трябва да си иде — обади се Идън и започна да събира документите.

— Още не сме свършили — възрази Кен.

— Не смяташ ли, че трябва да отделиш малко време и за годеницата си? — отвърна хапливо Идън. — Ще кажа на мисис Мърчисън, че вече е свободна. — Той стана. — Много благодаря за вечерята, Хюстън. Беше голямо удоволствие за мен. — С тези думи Идън излезе от салона и затвори вратата след себе си.

Хюстън не мръдваше от мястото си, стоеше и гледаше квадрата на стената.

Кен подръпна няколко пъти полата й, но когато тя не реагира, той се изправи пред нея и я погледна в лицето.

— Струва ми се, че се разсърди.

Хюстън упорито гледаше встрани.

— Това е абсолютно смешно, мистър Тагърт. Просто вече е късно и трябва да се прибера в къщи. Родителите ми ще се тревожат.

Кен взе лицето й между двете си ръце.

— Действително беше много мило от твоя страна да организираш тази вечеря, със свещите и другите неща.

— Радвам се, че ви хареса. Но сега трябва…

Той я привлече към себе си.

— През цялата вечер мислих върху онова, което ми каза. Че бих могъл да те склоня към всичко — прошепна с устни върху шията й.

— Моля те, недей — промълви тя, като напразно се мъчеше да се отдели от него.

Той вдигна ръка нагоре, към грижливо фризираната й коса, зарови пръстите си в нея, разроши я, докато се разпиля по раменете й, гъста и мека като коприна.

— Хубаво — промълви той с лице съвсем близо до нейното и я погледна в очите. В следващия миг наклони главата й настрани и я зацелува по начин, който я накара да почувства, че се разтопява в ръцете му. Играеше с устните й, взе нежно долната й устна между зъбите си, допря с върха на езика си небцето й.

Хюстън стоеше съвсем неподвижна, докато по тялото й се разливаха вълни от сладостни усещания. После в пълна забрава обви с ръце врата му и притисна тялото си до неговото. Кен реагира веднага, притегли я още по-плътно до себе си и се наведе напред, за да може тя да се намести по-добре в извивката на могъщото му тяло.

Когато Кен се отпусна на колене, за да легне върху килима и възглавниците, Хюстън изобщо не помисли да протестира, а се вкопчи в него, сякаш я държеше някаква бликаща от живот сила. Устните му не пускаха нейните, когато двамата се озоваха един до друг върху килима.

Кен плъзна ръка по бедрата й, докато устните му се спускаха надолу по шията й.

— Кен — прошепна тя е отметната назад глава; единият й крак беше притиснат между бедрата му.

— Да, сладка моя, тук съм — прошепна той и думите му предизвикаха блажени трънки по цялото й тяло.

Ръката му вдигна роклята й, помилва краката й и бързо откри голата кожа на бедрото над жартиера и под дългите свободни гащи.

Хюстън вече не мислеше, не разсъждаваше. Тя забрави целия свят; остана само божественото усещане на устните му върху нейните, ръката му върху голата й плът. Инстинктивно тя се притисна още по-силно до него, вмъкна още по-плътно бедрата си между неговите.

С лек стон Кен я отблъсна от себе си, полегна настрана, погледа я няколко секунди и се надигна от пода.

— Стани — каза той студено и се отдалечи. Обърна й гръб и се загледа през прозореца в тъмната нощ.

Хюстън се почувства омърсена, унизена и излъгана. Видя се да лежи върху килима с поли, вдигнати над бедрата. Очите й се напълниха със сълзи, когато бавно се надигна и се опита да възвърне поне част от самообладанието си.