Джуд Деверо - Сърце от лед

— Ти си в сигурни ръце, мое мило момиче — отговори Оупъл и изгледа Кен с усмивка, пълна с обич.

Когато двамата отново седнаха в каретата на Хюстън, тя погледна дяволито своя годеник:

— Наистина ли вашият разговор беше толкова чудесен?

— Имаш добра майка — отговори той. — А къде да търся шивачката, при която трябва да те закарам? Сигурна ли си, че ще трае само десет минути?

— Четвърт час — поправи го тя. — Моята… предишна сватбена рокля е шита в Денвър, но ще накарам да направят едно точно копие тук, в Чандлър.

— Копие? А, да, ясно, защото ще празнуваме двойна сватба, нали? Кога всъщност ще бъде венчавката?

— В понеделник, на двадесети. Много се надявам, че на този ден няма да ти се наложи да работиш и да пропуснеш собствената си венчавка.

Той я погледна отстрани и след това се усмихна.

— Аз ще присъствам на сватбения ден, ако след това ти се явиш на сватбената нощ. — Като видя, че тя се изчерви и обърна лице настрани, той високо се изсмя.

Хюстън му каза адреса на Коул авеню и скоро каретата спря пред дълго двуетажно здание с малки магазинчета на партера и канцеларии на етажа над него.

Кен дръпна юздите и помогна на Хюстън да слезе от каретата.

— Мисля да си скъся чакането с една питие — заяви той и посочи с глава към една от многото кръчми, които никнеха като гъби в този град. — Да се надяваме, че брачният живот ще бъде малко по-лек от годеничеството.

После се обърна и я остави сама на прашната улица. От време на време все пак ми липсват маниерите на Леандър, помисли си Хюстън.

Работата, за която беше дошла при шивачката, й отне точно седем минути. Жената вдигна в паника ръце, когато разбра, че ще трябва да приготви такава сложна рокля само за седем дни. После дори седна от уплаха, когато Хюстън й поръча официална рокля и за Джоан Тагърт. Но само след минута шивачката набързо избута Хюстън от ателието си, тъй като имаше нужда от всяка секунда за изпълнението на бързата поръчка. По лицето й личеше, че се е въодушевила от възможността да облече две дами за една сватба, за която говореше целият град.

Хюстън застана с отворен зелен чадър пред магазина и се загледа през улицата към кръчмата, където Кен убиваше времето си с едно питие. Надяваше се, че няма да я остави да чака дълго.

— Ало! — чу тя мъжки глас. — Нас ли чакаш, пиленце?

Заобиколиха я трима млади каубои. По миризмата, която се носеше от тях, личеше, че току-що са пристигнали в града след цели седмици езда през прерията с техните говеда.

— Ела, Кал — каза единият от тримата. — Остави я на мира. Тя е дама.

Хюстън се престори, че не забелязва натрапниците, но тайно се помоли Кен да се появи колкото се може по-скоро.

— Обичам дамите — каза Кал.

Хюстън се обърна и хвана дръжката на вратата на някакъв магазин. Преди обаче да успее да я натисне, Кал сложи ръката си върху нейната.

— Как да разбирам това? — промълви Хюстън, издърпа ръката си и измери мъжа с презрителен поглед.

— И говори като дама — провикна се Кал. — Миличка, какво ще кажеш двамата да отидем в отсрещната кръчма и да изпием по няколко бири за твое здраве?

— Кал! — повика го загрижено другарят му.

Но Кал се приближи още по-плътно до Хюстън и продължи:

— С мен ще прекараш чудесно, пиленце.

— Ей сега ще ти покажа как да си прекараш времето — чу се гласът на Кен и в същия миг той сграбчи каубоя за ризата и колана на панталоните и го запрати настрани. Тялото на мъжа описа широка дъга и падна върху мръсната улица.

Когато каубоят, който беше много по-дребен от Кен, се изправи и разтърси глава, за да може отново да си служи с нея, Кен се изстъпи пред него.

— Това е един чист град — прокънтя гръмовитият му глас. — Ако си търсиш жена, върви в Денвър. Ние тук си пазим жените. — Той се наведе към лицето на младежа. — А аз не изпускам от очи моята. Разбрахме ли се?

— Разбрано, сър — измърмори каубоят. — Нямах намерение да я… — зашепна той, но млъкна и после бързо продължи: — Точно така, сър, веднага тръгвам за Денвър.

— Това е добра идея — каза Кен, върна се на тротоара, взе ръката на Хюстън и я поведе към каретата.

Двамата безмълвно потеглиха към бялата къща на хълма, но насред път Кен рязко спря каретата.

— По дяволите! Предполагам, че искаш да се прибереш у дома. — После дръпна юздите. — Този младеж не ти причини болка, нали?

— Не — отговори тихо тя. — Много ти благодаря, че ми се притече на помощ.

— Няма защо — каза той, но намръщи лице, сякаш нещо му тежеше.