Джуд Деверо - Сърце от лед

Когато Хюстън чу, че една жена се опитва да сподави смеха си и забеляза, че всички гости ги наблюдават занемели, тя реагира светкавично.

Скочи на крака, така че салатите се изсипаха от роклята й, и прошепна:

— Вземи ме на ръце!

Той я изгледа с потъмнели очи, в които смущението се примесваше с гняв, и не помръдна от мястото си.

— Вземи ме на ръце, отнеси ме до каретата и препускай с всички сили — заповяда тя с тих глас.

Кен не беше свикнал сляпо да се подчинява на заповеди. Но този път го направи. Вдигна я в мощните си ръце, като че беше лека като перце, и я понесе.

Докато я носеше към каретата, Хюстън се притискаше към него. В четвъртък следобед Леандър вземаше уроци по фехтовка; но мистър Тагърт прекарваше своите четвъртъци в това, да носи на ръце бъдещата си жена.

Кен не каза нито дума, докато двамата не седнаха в каретата и не потеглиха към Вила Чандлър.

— Защо? — запита едва тогава той. — Какво спечели от това, че те занесох до каретата?

— Много малко от присъстващите мъже имат достатъчно здрав гръб, за да вдигнат жените си на ръце. Освен това всяка жена би позволила да изсипят сос в скута й, ако срещу това получи мъж, който може да я пренесе през градината, та чак до каретата.

— Но ти изобщо не си тежка — опита се да се усмихне той.

Хюстън се наведе към него и го целуна по бузата.

— Май за теб аз нямам никаква тежест — промълви замечтано тя.

Кен спря коня и учудено заговори:

— Ти си истинска, неподправена лейди, нали, мис Чандлър? Дама от глава до пети.

— Надявам се — промърмори тя и си помисли, че не е много сигурна дали е точно това, което Кен Тагърт виждаше у нея или искаше да види…

Хюстън нахлу в спалнята на майка си и завари Оупъл до прозореца да плете блуза.

— Мамо, трябва да ми помогнеш! — извика тя.

— Роклята ти! — прошепна Оупъл, надигайки се от креслото си. — Боже Господи! Вярваш ли, че ще я изчистим?

— Не знам. Майко, той е долу и ме чака. Ти трябва да го забавляваш, докато се преоблека. Ако не отидеш да поговориш с него, страхувам се, че ще си тръгне.

Оупъл уплашено отстъпи назад.

— Нима говориш за онзи мистър Тагърт? Той ли чака долу в салона?

Хюстън хвана двете ръце на майка си.

— Много е развълнуван. Изсипа в скута ми една чиния, пълна със салати, мамо, и всички започнаха да му се смеят, че е толкова несръчен. Трябваше само да видиш лицето му! Почувства се страшно унизен. Моля те, слез долу и поговори с него няколко минути. Не позволявай да си тръгне оттук.

Оупъл усети как сърцето й се размеква.

— Никой не е имал право да му се смее. Случват се такива неща.

— Много ти благодаря — каза Хюстън и бързо целуна майка си по бузата, преди отново да изскочи от стаята. Дори не се обърна, когато майка й извика след нея:

— Но за какво да разговарям с него?

Сюзън вече чакаше в спалнята и й помогна да разкопчае роклята на гърба.

— Петната са само отпред — заяви Хюстън, хвана полата с две ръце и я огледа от всички страни. — Кажи на мисис Томас да натрие петната с магнезиев прах, за да отстрани мазнината. О, небеса! Това прелива във всички цветове на дъгата. Подръж предната част на пламък на сяра, а ако и тогава не се изчисти, ще я обработя с нафталин. Но ще го направя сама. В противен случай цялата кухня ще хвръкне във въздуха. А сега побързай, преди да е станало още по-лошо.

Когато Сюзън се върна от кухнята, Хюстън седеше пред малкото си бюро.

— Като напиша това писмо, ще го дадеш на Уили. Да го занесе на мисис Мърчисън. И му обясни точно какво желая от него, за да няма недоразумения.

Тя продължи да пише, докато говореше на Сюзън:

— Кажи на Уили да използва кухненската стълба и да се изкачи на таванския етаж, после да завие наляво по коридора. Втората врата отляво води в малка стая, пълна с мебели, а на задната стена е подпрян един килим с червени шарки. До него се намира платнен чувал е възглавници за сядане. Чувалът е голям колкото него, така че трудно може да го пропусне. Кажи му да свали килима и чувала на партера, в малкия салон. Мисис Мърчисън ще му покаже къде е този салон. Да постеле килима в салона, да постави възглавниците по края му, да вземе големия троен сребърен свещник от съседната столова и да го сложи точно в средата на килима.

Хюстън вдигна очи.

— Запомни ли всичко, за да можеш да го кажеш на Уили?

— О, да, мис. Пикник в стаята. Наистина ли мистър Тагърт е обърнал цяла маса с ядене върху хората!

— Къде си чула такова нещо?