Джуд Деверо - Сърце от лед

Два часа по-късно Хюстън беше готова за градинското увеселение. Облече рокля, която подчертаваше фигурата й, изработена от бял муселин на точки върху жълт сатен, с широка жълта лента напреки през корсажа, която завършваше на талията с голяма панделка. По някакъв начин тази сутрин Сюзън успя да стегне корсета й почти с два сантиметра повече. Дишането при такова стягане беше възможно само с горната част на дробовете, но Хюстън понасяше с радост подобни малки неудобства. Държеше при първото официално появяване със своя годеник да изглежда колкото се може по-добре.

Когато каретата й спря пред къщата на Тагърт, тя се огледа с въздишка наоколо. Не биваше да забравя още утре да наеме няколко прислужници. Надяваше се, че наоколо няма никой, когато повдигна роклята си почти над коляното и бързо слезе от каретата. В този миг някъде отляво прозвуча тихо подсвиркване.

— Най-хубавото нещо, което виждам днес — засмя се Кен и се показа иззад ъгъла на къщата. — Краката ти са по-красиви от тези на една танцьорка, която навремето предизвикваше възхищението ми в Ню Орлеан.

Хюстън се постара да не се изчерви.

— Донесох ти новия костюм и тъкмо имаш време да се преоблечеш.

— Защо да се преобличам?

Хюстън още не беше свикнала да го гледа без брада. Лицето му беше покрито с тъмни косъмчета, защото днес не се беше избръснал, но въпреки това изглеждаше чудесно. Каква щастлива случайност, помисли си тя, че дадох съгласие да се омъжа за един мечок-гризли, за да го превърна след това в прекрасен принц.

— За градинския прием в два часа — отговори строго тя.

— О, за това ли? — каза той през рамо, докато отиваше към входната врата и я остави при каретата.

— Да, затова. — Тя повдигна роклята си и изтича след него чак до кабинета му. — Искам да ни остане време за няколко урока, преди да тръгнем за увеселението. Ще ти дам някои съвети, за да се чувстваш добре. И, разбира се, ще имаш нужда от достатъчно време, за да можеш да се облечеш и приготвиш.

Кен остана прав зад бюрото си и посегна към лист хартия.

— Страшно много съжалявам, но нямам никакво време. Трябва да работя. Но ти би могла да отидеш, след като вече си облечена. Можеш да си избереш цветя от моята оранжерия.

Хюстън пое дълбоко въздух.

— Не е ли най-добре да им раздам по няколко долара?

Той я погледна изненадано над документа.

— Мислиш ли, че ще се зарадват на това?

— Не — отвърна ледено тя. — Няма да им хареса. Но съм сигурна, че ти ще се зарадваш. В такъв случай няма да има нужда да се показваш пред тях.

— Нима твърдиш, че се страхувам от няколко наконтени сноби, които са се събрали да пият чай? Да знаеш, че мога да ги купя всичките и…

Погледът й го накара да замлъкне.

— Няма да ходя на увеселението — заяви упорито той и седна зад бюрото си.

Хюстън отиде при него. Много й се искаше да сложи ръка на рамото му, но не го направи.

— Няма да е толкова страшно, колкото си мислиш. Досега си виждал само най-лошите хора от този град. Но днес с удоволствие ще те представя на моите приятелки и ти обещавам, че никоя от тях няма да припадне в краката ти.

— Искаш да кажеш, че нито една госпожица няма да припадне, като ме види без брада?

Тя с усмивка отстъпи крачка назад.

— Да не би да се опитвате да изтръгнете от мен признание, че ще бъдете най-хубавият мъж на забавата?

Той посегна към ръката й, но тя беше по-бърза от него.

— Нека да останем двамата тук — прошепна Кен. — Все ще намерим нещо, с което да си убием времето. Знаеш ли, че тази рокля много ми харесва.

— О, не, мистър Тагърт — засмя се тя и си помисли дали не би могла да стегне с още един сантиметър корсета си. — Не искам да ме… да ме изкушавате да правя такива неща, за които си мислите в момента. Вървете да се облечете за градинското увеселение. — Тя се отдръпна от него и застана долепена до стената.

Кен опря ръце на стената от двете страни на главата й и се приведе напред.

— Всъщност ние още не сме се опознали както трябва. Искам да кажа, че годениците трябва поне няколко часа да бъдат сами, преди да се явят пред олтара, не е ли така?

Хюстън ловко се промъкна под дясната му ръка.

— Мистър Тагърт — заяви твърдо тя, — със сладки приказки при мен няма да постигнете нищо. Вие просто се страхувате да посетите това увеселение. Вероятно сте от мъжете, които хукват да бягат само щом видят събрани на едно място няколко дами. В такъв случай вие не сте мъжът, за когото искам да се омъжа.

Пламнал от гняв, Кен се завърна зад писалището си.