Джуд Деверо - Сърце от лед

Дънкан се отпусна на едно кресло, като че носеше двойна тежест върху раменете си.

— Хюстън — каза той с глас, който едва ли беше по-силен от шепот. — Знам, че тази къща никога не стана отново това, което е била, докато твоят баща е бил жив, но не бях и помислял, че ще предприемеш толкова крайни мерки, за да се освободиш от нея.

Хюстън изобщо не беше очаквала подобно нещо.

— Нима смяташ, че се омъжвам за мистър Тагърт само за да напусна твоята къща?

Той се изправи.

— По тази и поради други причини. — Дънкан отново отиде до прозореца. — Това, което ти стори Леандър, е страшно и унизително преживяване и момиче на твоята възраст сигурно си мисли, че е дошъл краят на света. — Той се вгледа умолително в нея. — Но повярвай ми, Хюстън, това не е истина. Ти си най-хубавата млада дама в този град, а може би и в целия щат и скоро ще си намериш друг мъж. Ако си съгласна, ще те взема с мен в Денвър и ще ти представя няколко симпатични млади господа.

Хюстън стана от креслото, отиде при него и го целуна по бузата. До този момент никога не беше помисляла, че вторият й баща я обича. Въпреки че отдавна живееха под един покрив, те строго спазваха светските правила и днес тя го целуваше за пръв път в живота си.

— Много ти благодаря за предложението. Ти, разбира се, ми мислиш само доброто — каза тя, докато Дънкан смутено се извърна настрани. — Но аз не съм убедена, че се омъжвам за мистър Тагърт само защото се е оказал изгодна партия.

Дънкан погледна към нея.

— Сигурна ли си? Може би това е само проява на упорство от твоя страна, за да покажеш на целия град: вижте ме — винаги, когато поискам, мога да си намеря друг мъж. Ти наистина можеш да имаш всекиго. Затова вземи човек, който не е толкова богат и няма такава голяма къща като Тагърт, но поне познаваш семейството му. Знаеш ли дали в семейството на Тагърт няма душевноболни? Един от чичовците му подстрекавал миньорите към бунт — поне така ми казаха.

Хюстън рязко вдигна глава.

— Чичо?

— Раф Тагърт. Живее в лагера на въглекопачите. Този човек е трън в очите на Джейкъб Фентън, но той въпреки това не го уволнява, все едно какво върши.

Хюстън извърна лице настрани, защото не искаше Дънкан да види вълнението й. Името Тагърт не беше необикновено и по тази причина тя никога не беше свързвала приятелката си Джоан с Кен Може би тя го познаваше А ако двамата имаха родствена връзка, Джоан би могла да гарантира за него и за това, че в семейството им няма душевноболни.

Тя отново се обърна към Дънкан.

— Не вярвам, че семейството е наследствено обременено.

В погледа му се четеше разочарование и мъка.

— Как е възможно за толкова кратко време коренно да се промениш? Беше така разумна в отношенията си с Леандър, прие да се сгодиш за него чак след като го опозна напълно. А този мъж познаваш едва от няколко дни, но вече си дала съгласието си да останеш да края на живота си с него.

Срещу тези думи не можеше да се възрази нищо. Той беше напълно прав. Логиката твърдеше, че не бива да се омъжва за този чужд човек. Само че на нея дяволски много й се искаше да се омъжи за него! Тя вдигна ръка, за да прикрие усмивката, която се появи върху устните й. В никакъв случай не биваше да усвоява изразите на мистър Тагърт!

— Бракът е сериозно нещо — продължи Дънкан. — Помисли си добре какво правиш.

— Вече дадох съгласието си — каза тя, като че ли това беше някакъв отговор.

— Блеър е доказателство за това, какво може да се случи, преди венчалният пръстен да бъде поставен на ръката на жената — продължи горчиво той. — Не позволявай нейната… нейната необмислена постъпка да разруши живота ти. Разучи що за човек е този Кен Тагърт. Говори е хора, които го познават. Срещни се с Марк Фентън; може би той помни времето, когато Тагърт е работил в тяхната конюшня. Аз опитах да поговоря с Джейкъб Фентън, но той само клати глава още щом чуе името му. Това е за цял живот, Хюстън. Разпитай колкото се може по-подробно за този мъж, преди да се свържеш за цял живот с него.

Хюстън трябваше да признае, че молбата му е разумна. Но се поколеба дали да я възприеме. Може би изобщо не искаше да знае що за човек е Кен. Може би й харесваше точно тайнствеността около него. Този мъж я завладя устремно, преди тя да успее да го огледа критично. Вероятно още не беше готова да се върне от авантюрата в трезвата реалност.

Но Дънкан говореше разумно, а и Хюстън беше свикнала да се подчинява. Бегло си помисли какво ли би направил Дънкан, ако му разкаже за нахалството на Кен миналата сутрин и как успя да се защити само с помощта на глинената кана. Навярно щеше да я заключи в стаята й. Тя въздъхна и заговори: